Вият мисли и свистят злокобно
през пролуки и цепнатини на
скърцащи, затръшнати врати.

Нощта е непрогледно дълга
в тъмнината скрила нокти
впила в мен отпивам я и аз

Затръшна ме като врата която дразни те,
че вие с хилядите гласове
от болката на паднал ангел.

Мадона ди Кампильо
 
„Не оставяй днешната работа за утре, като можеш да я свършиш и един друг път”, гласи в перифраза една стара мъдрост, поощряваща към мързел и без това омързеливилият се българин! Та днес, в този „т...

Денят когато щастието си тръгна,
като изскубна и отнесе снопове от
избелели от злоупотреби чуства,

В най-тъмно тилилейските
тегави кекави нефелни нощи
когато животът е празна утроба

Започвам с извинението, че вчера не ми се пишеше надълго и нашироко, та ви спестих малко инфо за мястото, откъде са снимките. За тези, които не отварят веднага Гугъл карти и т.н., ще отбележа няколко интересни факта. За Пасо Тонале се ми...

Тези дни два красиви сезона са в битка за надмощие. И докато лятото диша във врата на пролетта и се опитва да я изтика от сцената, и си подливат вода под формата на пролетно-летни дъждове, искам да ви „потъркалям” малко в бел...

Извайвах себе си в извивките
на всичките си страхове
Извайвах мислите кръстосани

Ръцете ми вина ли носеха когато
търсещи във мрака от болка ослепели
извиваха без милост празнотата

            Тези дни се опитвам да съчетая "голямо четене" с "голямо висене". На новото ми алтернативно и, надявам се, временно работно място умишлено се лиших от мрежата и всичките й време-губещи изкушения, за да мога да наваксам с няко...

Днес случайно попаднах на една поостаряла, но с днешна дата още по-актуална статия, публикувана от Мария Кисимова в приложението на в. Капитал. Поради интересния начин, по който е предала виждането си за съвременния български език и най-...