Искам да ти напиша писмо, сега, в тази тиха нощ, една нощ преди най-тихата нощ в годината. Искам да ти разкажа как минаха и тези броени дни, рамкирани и подредени по дати в календара като едно цяло, събрано в числото 2008. Ще пиша тихо, ...

Трябва ми един картоф, не какъв да е картоф – не голям, но не и малък! Един, който ще го позная още щом го видя, после ръката ми ще се плъзне по прашната му необелена повърхност и ще знам, че това е картофът, който ще придаде онзи ...

Ден като ден, натоварен, по-скоро студен. Малко след 6 вечерта, задръстване, но поне съм на топло и возя сама себе си. Една от многото – „сам юнак на коня”, в смисъл сама в кола, нормално за днешното време… Бавно...

Неземната Легзира
Както споменах в предишната част, крайната цел на цялото пътуване на юг по крайбрежието на Атлантическия океан, беше местността Легзира. Мястото се състоеше от три скални арки, оформени от най-големия творец – пр...

Това трябваше да е един много сериозен пост, един завършен и подреден пъзел за силната жена. Първо го започнах като стихче, но стихчето взе да придобива застрашителна дължина, а и в сезона на вирусите, с трескав ум и разхлабен стомах е т...

Мароканското крайбрежие на Атлантическия океан

Сиди Ифни

Част III - Към пустинята и долината на 1000 казби
След три приказни дни в Маракеш, точно когато беше спряла водата заради голяма ВиК авария, и с твърдата убеденост, че отново някой ден ще посетим града на зимуващите щъркели, потеглихме ...