Въздигам себе си на кръст
 да се низвергна, унижа
самонакажа и пречупя…

Забравям себе си,
отписвам се от дните, часовете,
от кухнята, от спалнята, от бъдеще и бит

Вчера беше първият ден на протеста на някой срещу нещо или на всички срещу голямото нищо, което ни е обгърнало като форма на живот, само че е трудно да дефинираш голямото нищо, съставено от всички дразнители, които искаш да игнорираш, за...

Мога да говоря с часове, без да спирам,  на всякакви теми. Мога да те прекъсвам, да те допълвам, да дообяснявам това, което си искал да кажеш, да анализирам емоцията ти…. С една дума мога да бъда много досадна и много забавна, зав...

Толкова много неща имам да разказвам, марокански пътепис за дописване и още един алпийски за написване, а и накъдето и да се  обърна все неща, които ме замислят, навеждат ме на идеи, но не им е „писано” да видят бял лист точн...

Искам да ти напиша писмо, сега, в тази тиха нощ, една нощ преди най-тихата нощ в годината. Искам да ти разкажа как минаха и тези броени дни, рамкирани и подредени по дати в календара като едно цяло, събрано в числото 2008. Ще пиша тихо, ...

Трябва ми един картоф, не какъв да е картоф – не голям, но не и малък! Един, който ще го позная още щом го видя, после ръката ми ще се плъзне по прашната му необелена повърхност и ще знам, че това е картофът, който ще придаде онзи ...

Ден като ден, натоварен, по-скоро студен. Малко след 6 вечерта, задръстване, но поне съм на топло и возя сама себе си. Една от многото – „сам юнак на коня”, в смисъл сама в кола, нормално за днешното време… Бавно...

Неземната Легзира
Както споменах в предишната част, крайната цел на цялото пътуване на юг по крайбрежието на Атлантическия океан, беше местността Легзира. Мястото се състоеше от три скални арки, оформени от най-големия творец – пр...

Това трябваше да е един много сериозен пост, един завършен и подреден пъзел за силната жена. Първо го започнах като стихче, но стихчето взе да придобива застрашителна дължина, а и в сезона на вирусите, с трескав ум и разхлабен стомах е т...

Мароканското крайбрежие на Атлантическия океан

Сиди Ифни

Част III - Към пустинята и долината на 1000 казби
След три приказни дни в Маракеш, точно когато беше спряла водата заради голяма ВиК авария, и с твърдата убеденост, че отново някой ден ще посетим града на зимуващите щъркели, потеглихме ...