В най-тъмно тилилейските
тегави кекави нефелни нощи
когато животът е празна утроба
загубила дарба да ражда
дори слепи обречени
вредни до безполезност
надежди
и всичко което веднъж си бил
(което било е може би сън)
изтича мастилено и прелива
и слива се черно със черно
до наситено балансирано нищо…
Тогава не чакай -
посегни вземи извади
и налей си златна текила Олмека -
изгрева портокален
провокирай (напук на света)
в твойто пиратско пристанище
където отдавна никой
с любов не е спирал
за да избави от плен
заложената на покер
твоя женска душа…
Малките глътки текилено слънце
не смесвай с отровни кристални сълзи –
просто пий - нежно положила
матов поглед на хоризонта отвъд
където изгревът след текила минути
ще окъпе тъмата в искрящи лъчи….
Ама ти к"во правиш?! Защо?
К"ви са тези сълзи? Нали ти казах….
Всичко сега със замах развали –
зората смени със сън стогодишен
а принцове вече - как да ти кажа -
от много отдавна няма…..
и да няма принцове , но пък има пирати :))
а аз да ти кажа сто пъти предпочитам джак спароу пред който и да е било принц :))
ама пък тази заспала моя геориня кой пират ще я "вземе"?! ;)))
Поздрави и на вас!
А текила черпя по всяко време - и на залез и на разсъмване! Само си избери - златна или сребърна и ..
Наздраве! :))))
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола