Наум рисувам равносметка
на бъдеще откраднато и
трансферирано във чужда сметка.

Какво касае ме джулая
и някакъв си юлски morning
и много непознати хора

Вият мисли и свистят злокобно
през пролуки и цепнатини на
скърцащи, затръшнати врати.

Нощта е непрогледно дълга
в тъмнината скрила нокти
впила в мен отпивам я и аз

Затръшна ме като врата която дразни те,
че вие с хилядите гласове
от болката на паднал ангел.

Мадона ди Кампильо
 
„Не оставяй днешната работа за утре, като можеш да я свършиш и един друг път”, гласи в перифраза една стара мъдрост, поощряваща към мързел и без това омързеливилият се българин! Та днес, в този „т...

Денят когато щастието си тръгна,
като изскубна и отнесе снопове от
избелели от злоупотреби чуства,