Прочетен: 3560 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2009 21:34
Злобата у нас не е спорадична случка, не е единично и рядко срещащо се явление. Злобата направо си е уродливото ни ежедневие. Вече е нормално поздравът да е „сърдечен” като псувня, „приятелските” комплименти да са пропити от сарказъм, „доброжелателните” коментари да са язвителни. Всичко в името на това да нараниш някого пръв, да му покажеш какъв мизерник е, да унизиш човека срещу теб, без значение дали го/я познаваш. Поводи се намират на секундата. Никога не забелязваш нищо добро у другите, просто си приел всички за селски тарикати, на които трябва да им натриеш носа. Всички се надпреварват да надминат себе си в този изключително популярен в днешни дни спорт.
Правилата са много лесни – няма правила. Важното е да приемеш за истинно твърдението, че всички други освен теб са глупци и некадърници. Трябва да вярваш, че всички други жени са пресметливи кучки, кухи лейки, лицемерни влечуги, на които непрекъснато трябва да им го напомняш, за да не се самозабравят. За целта, където и когато се срещаш с жени, услужливо им посочваш физическите им недостатъците, хапливо им подмяташ злобни забележки, не ги поздравяваш никога и ги гледаш високомерно и презрително. Ако срещнеш мъж, акцентът веднага трябва да падне върху смачкания фасон – ако не е плешив, сигурно има шкембе, или е гърчав щото явно е беден смотаняк, или е несретен комплексар…. Вариантите са много – просто се вгледайте с очи, жадни за кусури. Когато сте в компанията на други хора, винаги очерняйте другите – няма значение кого – редицата е дълга – започнете от политиците, минете през имената на хората от публичното пространство и завършете с всички свои познати. Ще усетите как злъчта мазно се разлива по вените ви, адреналинът ви се вдига, а вие ще се почуствате като великан за когото, Еверест е като малка бабунка пръст над къртичина дупка, където с едно завъртане на петата си ще изпратите егото на когото и да било. Е, няма да забележите, че вместо да се извисите над другите ще се плъзнете в тъмната дупка изкопана от вас, за да се превърнете в част от калта, с която заливате другите…
Вместо да се усмихвате, надявайте най-намръщената си физиономия – не давайте повод да ви помислят за щастлив балък. Не поздравявайте, а си обръщайте с досада лицето в другата посока, за да не би случайно да въведете някой в заблуждение, че сте сговорчив глупак, който само защото поздравява с усмивка, може да бъде измамен. Ако някой е толкова глупав, че да сподели свое лично радостно събитие, веднага му натрийте носа, като му посочите недостатъците и омаловажите мига му.
Ето, ако следвате всичко това, вие се превръщате в пълноценен член на обществото ни. Обществото, което е издигнало злобата на пиедестал, декорирало я е с трикольор и я е обкичило с ордени и медали от републикански състезания за аматьори и професионалисти. Общество, което няма друго хоби, освен това как да прецакаме „другарчето”.
И не се притеснявайте, вчера беше Прошка – сигурно сте се включили с насълзени очи в масовото опрощаване, а днес е нов ден и имате цели нови 365 дни да злобеете на воля: в къщи, на улицата, в магазина, особено пък в градския транспорт, на работното място – навсякъде има толкова „материал”! Почуствахте ли онзи приятен гъдел под лъжичката само от мисълта как ще сложите на място онази дропла от ресторанта или ще скъсате нервите на онзи суяк с джипа, дето ви засече на светофара? Да не говорим за онова бабенце, дето ви бута с евтината си чанта в трамвая или онзи мазен таксиметров шофьор?! Няма да им се давате, я! Вие сте най-добри в тази игра – на краставичар краставици ще продават! Ама ха!
Е, докато вие се справяте с некадърниците, селяндурите и всякакви други нищожества, плъзнали навред, аз пак ще се оттегля във виртуалното, където усмивката железни врати отваря, а добрата дума е жива вода за всяка болка, там където очите не са присвити като за стрелба, а жестовете са, за да погалят, а не да погубят…. Аз ще съм загубеняка за равновесие, но дано да има и други, че олекнахме от този край на люлката…..
Иначе явлението, което описваш е приело застрашителни размери в последно време.
И ако във виртуалното, можеш да се изключиш, то в реалното е малко по-трудно.
Онзи ден си говорехме с Нина, че има групи от хора, с които нямаш избор и ти се налага да общуваш - роднини, колеги, шефове и т.н.
Но че приятелите си ги избираме ние. И с кого споделяме личното си време, е свещено право.
С течение на времето се понаучих да се абстрахирам от типа хора, който си описала. Да ги избягвам, когато мога. А когато не мога, просто да се усмихвам насреща, пък нека да говорят после зад гърба ми, че съм прекалено сърдечна и жизнерадостна и сигурно съм затънала в проблеми, пък си давам вид само за пред хората.. ;)
Дреме ми на катерицата, както един наш добър приятел обича да се изразява :))
присъединявам се към теб:)
02.03.2009 21:17
Поздрави, Стеф! :)))
Слава Богу, че ги има приятелите, тези които споделят мисленето ми и вярват, че дори и малцина - разлика има!
А, иначе съм съгласна с нашият общ приятел - и ми дреме на катерицата, и ми е транс пениса дето го нямам! ;)))
Винаги се радвам на твоето присъединяване! :)))
А иначе една "майна" е мярката за реалното оцеляване от другата страна на люлката! Пък дано натежим! :)))
То това си ни е манталитетът!Заложено ни е с гена!
Но...Аз нали съм си оптимист по природа ще ти кажа,че все още се намират загубеняци за равновесие!
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!
Да живеят загубеняците!
Поздрави и на теб! :))
А колкото до решенията - всяко решение е предпоследно, но необходимо!
Всъщност още апостол Павел е казал: "От проклинащите съм проклинан, от благославящите - благославян". Всичко опира до нагласата на този отсреща, до това как вижда света. За "проклинащите" ми е жал, защото те пропускат най-хубавото от живота. И никога, ама никога не са удовлетворени от нещо постигнато, щото пак някой има повече от тях. Какво да правиш - съдба!
А ти за люлката не се тревожи, много сме балъците, ще удържим!!! :))
Приеми една балъшка усмивка от мен! :))))
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола