Умирам за тоя лаф - „Нищо лично!”. Често го чуваме, използваме го несъзнателно или нарочно, а защо?!

Я да видим! „Нищо лично”, каза той/тя, просто реших да поема в друга посока с друг/друга… Е, кое в случая не е лично?! Дето се вика, до вчера си бяхме толкова лични и за такива лични цели се употребявахме!

Или се возите в таксито на родния Ники Лауда, който от прозореца раздава акъл на всички „малоумници”, които не са си останали в къщи, като най-разпалено-цветистите коментари го отнасят „овцата”, „кокошката”, „пачата”, „кифлата” и други видни хранително-вкусови представителки на женския пол. Без да му пука за моите нежни чуства, той се обръща към мен, преценяващо ме оглежда, и след като е горе-долу убеден, че съм брюнетка под прикритие, решава да сподели веруюто си по темата „жена-шофьор”, като за по-сигурно ми говори бавно и членоразделно, с прости изречения, дълбокомислени паузи между думите (все пак никога не може да си напълно убеден колко трайни са уврежданията от перхидрола): „Абе, нищо лично, ама що се морите да карате, а не си хванете такси! Не я умеете тая работа, ще знаеш!”. Е, кое не му е личното – и количката ми си е лично моя, и книжката, и лично аз си карам и не ми пука лично този и онзи какво си мисли по въпроса! И ми е лично на кепето, колко лично пречим на такива като него!

Или сте потребител/клиент в магазин/ресторант. Продавач/сервитьор гледат през вас, носят неща, които не сте поръчали, носят ги рано/късно, така че всички на масата да се храните в различно време – кой салата, кой десерт! И в погледа им се чете: „нищо лично, просто я мразя тая работа!” Само че аз съм отишла лично там, поръчала съм си лично и ще платя с личните си пари! Ето защо искам лично отношение! (С една уговорка – за късмет на мен почти не ми се случва гореописаното!)

Или друга любима ситуация! Решавате да напуснете, а се налага да се обосновете за едно такова ирационално, времево-неподходящо и фирмено-обидно решение! Решавате да се измъкнете по деликатен начин, щото сте деликатен човек, който деликатно дълго време си е получавал деликатната заплата и е търпял неделикатните прищевки и настроения на  съдружници и ко. Та, какво по удобно от „лични причини”! Тази реплика трябва да я кажете притеснено-заекващо, кършейки пръсти, усуквайки се около собствената си ос и най-важното, не забравяйте дебело да натъртите, че личните причини нямат нищо общо с фирмата (вашето голямо семейство), за да не си помисли някой, че криете някоя мръсна и уличаваща тайна! Парадокса е, че и заплатката и отношенията в работата ви попадат в графата „лични”, но защо да издребняваме!!!

И любимото ми „нищо лично!” – всеки ден, от всяка медия ви заливат с информация за повишение на цените, понижаване на жизнения стандарт, водещи до намаляване броя на населението… И горе-долу едни и същи лични и мастити политици, от години мило ви се усмихват и ви уверяват, че това е НИЩО ЛИЧНО, ПОЛИТИКА, ПРЕХОД и т.н.!  

Е, дами и господа, няма да открием топлата вода, но ВСИЧКО Е ЛИЧНО!

Аз от известно време изразявам личното си мнение към гореописаното с безразличие! Не мога да премахна дразнителите, но мога да ги игнорирам! При това с усмивка! Света не промених, но себе си – да, и то в по-добра посока! Защото нямам лично време за губене в яд и омраза! Толкова е лесно! Опитайте и няма да съжалявате!

Тая фраза си я уважавам единствено в литературния и вариант, произнасяна от наемния убиец, преди изстрела ! :)
В останалите й варианти си звучи - Я , че си плюем по тебе, а ти се прави все едно че дъжд вали ! :))

Взета е директно от английския вариант, но там се употребява при други случаи, докато тука - за щяло и не щяло. Дотолкова е изгубила смисъл, че спокойно може да замести любимата псувня " Абе я си ... ......."
:)))

присъединявам съм към нищоличномразещите

Още един страхотен пост. :)))

благодаря за подкрепата! много ме кефите и вие - нищо лично!! хахаха

Единственото прасе, което съм заклал някога беше "успокоено" с фразата - "Нишо лично, само бизнес". Оттогава тези думи ги свързвам с нож във врата....