Е как пък един човек, поне жена, не влезе днес, да му се не види и срядата загубена!! Аз как да усъвършенствам барманските и келнерските си умения като няма материал!?

            Минават разни ми ти индивиди покрай широко и гостоприемно отворената врата на заведението, проточват шии, кокорят очи, даже някои помръдват с мустачета и уши и а-ха да влязат, ама не, изсулват се през тясното пространство между парапета на стълбите и право  към другите гостоприемно отворени врати на комшиите. А аз уж ги подканих с леко повдигната лява вежда над очилата и одобрително преценяващ поглед! Щото повечето от тях ми се струват подходящи за първи клиенти! Ми така де, няма много да ми намират кусури като им занеса кафе с дървена табличка с две дръжчици отстрани, защото онези металните хлъзгави пущини дето някак си ги крепиш с една ръка на нивото на бюста си ми се струват опасни. Не толкова за мен, а за тях, клиентите, мисля! Поне природата да бе по-щедра с "онази" ми обиколка, та да разсейва окото на зажаднелия странник, та белким пропусне да види как чашките се разхождат, та чак се настъпват една друга по таблата, ама - не! Заради това, с дървената табла с дръжки!

            Е, не трябва много да се оплаквам, защото имаше няколко смелчаци, които прекрачиха прага на кафето, ама да ви кажа честно, не знам дали ще повторят! На единият, след като му направих кафе и му го сервирах в термо-чашка без инциденти, даже се сетих да му предложа два вида захар, и доволна от себе си му забучих и една червена бъркалка, която ми се стори малко късичка, но той си грабна кафето и излетя през вратата доволен (май?!). Понеже нямах много работа, реших да сложа бъркалките на по-удобно място и докато се чудех къде по-точно е това място, пак се замислих, че са странни тези малки бъркалчици. Извадих една и дълго я разглеждах, питайки себе си защо е заострена в долния край и дали се предполага, че ще го бъркаш или боцкаш това кафе?! Наведох се да разгледам обстойно мястото, откъдето извадих чашата с бъркалките и забелязах, че има още една чаша пълна с бели бъркалки, които си имаха онази специфична форма на лопатка, за разлика от червените! Почуствах се като Архимед! Червените не били бъркалки, а пособия за напитките, които мога само да консумирам, но не и да забъркам - коктейли! Радостта от откритието беше засенчена от нахалното чуство на неудобство, като се замислих как ли си е разбъркал кафето онзи човек?! Успокои ме мисълта, че е българин, което означава, че ще измисли нещо! Дето се казва, в тази криза, моята псевдо-бъркалка да му е грижата! А и не съм му взела пари за нея, да не говорим, че може да я използва в трамвая - да боцне някой нахалник, който се опитва да се настани върху левия мазол от новите европейски обувки, внос от Китай, или пък след вечеря да си чопли зъбите с острия й край, без да му остават трески в зъбите, като нежелан поздрав от дърваря! Като се замисля, май съм му направила услуга!!!

            Или човекът, който отиваше на разходка с момченцето си - взе си бира, а за детето - кутийка кола. Много любезно, загърбвайки търговския си интерес, го предупредих, че колата е студена, да не говорим за газирана, но той – не, та не, кола! Е, забравих да предложа сламка за детето, не че нямам или ми се свиди, пък и той къде блее?! От една страна - неудобно се получи, но от друга - като има сламка, детето няма да пие "нормално" на малки глътки студената кола, ами ще надува сламката, за да бълбука и да заприлича на долнопробен разгазиран алтай! Или пък ще ги срещне друго дете и ще помоли да му сипят в чашка, а така като си пие от кутийката, никой няма да пожелае да споделя лиги с него! Та като се замисля, се оказва че пропускът ми е бил за доброто на детето!

            От горният текст, който има силата на добронамерено самопризнание, не трябва да си мислите, че нямам умения! Освен умения, се иска и желание за работа! Да видите как се вълнувам като седнат хора да им сервирим! Така се вълнувам, че няколко кафета и безалкохолни ги сервирам с поне пет отивания зад бара, защото от усърдие забравям или захарта за кафето, или чашите за безалкохолните, или подложките за чашите. Това ходене напред назад създава едно приятно чуство у клиентите, т.е. убеждава го как сериозно гледам на работата си, а и те се радват, че такава малка поръчка ме държи ангажирана толкова дълго време!

            След дълги упражнения и експерименти за нужните пропорции, плътност и температура на млякото, мога да се похваля, че капучиното, млякото с нес и какаото са вече на нужното ниво! А виенското кафе!? Сметаната в чашата я докарвам с формите на разцъфнал бял божур! Красота! За сега само веднъж ми се отдаде възможност да проявя това си майсторско умение и не можах докрай да изпитам задоволство, защото нямах шоколадови пръчици, които като тичинки да довършат този цветен ансамбъл! За този пропуск аз вина нямах - имаше някакъв заговор в супера и ги бяха скрили от мен, както се беше скрил и персонала! Намерих захарни пръчици, но реших, че ще стане много алтернативно виенското кафе – все едно е заскрежено!

            Както казах, проблемът са ми коктейлите! Не че някой е дошъл и настоява точно коктейли да пие, но ще се получи малко неудобно (за него де). Докато усвоя поне няколко ключови коктейла, реших, че поне мога да осигуря Куба Либре (имам ром, имам и кола)! Както и мартини - то си е забъркано в бутилката! Както се оказа, добре че никой не беше прежъднял за коктейли! Оказа се, че бях забравила за лимона и за маслинките! Но и никога не знае човек кой кога какво ще поиска, та бързо до супера да запълня пропуснатото! Сетих се, че имам и текила и много хубави чашки за текила, та добре че купих лимони и портокали! Преди малко, обаче се замислих, че май нямам нито солница, нито сол! Сега стискам палци никой днес да не се сети, че срядата е добър ден за текила! За сега няма такава опасност - покрай вратата минават само мъже с работни гащиризони от съседния офис на кабеларката, а те не ми изглеждат като хора, които пият текила в сряда!

            С касовия апарат май се справям по-добре, мисля?! Малко ме затрудняват тези толкова режими на работа, както и някакъв задължителен дневен отчет, но аз старателно следвам инструкциите и не питам никого, защото хората са склонни веднага да ти обяснят, че е написано като за "идиоти" (напомня ми на коментара на една мила служителка в н-ската данъчна служба по повод данъчните декларации). Та чета и препрочитам упътването и се надявам да се видиотя тези дни и да ги проумея тези команди!

            Както се уверихте, полагам голямо старание в работата си и се отнасям с нужната сериозност, присъща на един лаик зад бара! И никога да не ви минава през ум, че е по-лесно от другата страна на бара!

            Мисля че като отидете на заведение тази вечер ще пропуснете някоя от редовните си реплики за това къде отиде "оная патка/шматка" или "онзи смотаняк" дето забрави три от десетте неща дето му поръчахте!

            Помнете, че утре от другата страна на бара може да сте вие!! Наздраве и да ви е сладко (както казват в сериала, който гледат всички, които не гледат сериали)!

 

Много ми хареса написаното

Скуката до какво ли не води?! :)))

Аз пък искам да заявя най-отговорно и сериозно, че виенското кафе с разцъфналия сметанов божур, беше най-хубавото, което съм пила!! Защото не пестиш мат'риала :))))))))
А, и ако нямаш пръчици, клечици п т.н., винаги може да ръснеш малко какао отгоре ;)))))

Много готин разказ! поздрав!

Едно кафенце, ако обичате:)
Без бъркалчица и каквито и да е видове захар:)))

Знам, че си ми е хубаво кафенцето, ама нали трябва да е забавление тази работа!!! ;)))

Поздрави и на теб!

поздрави за разказа и важното е кафето да не е втора цедка, пък всичко друго се преглъща :))))

С удоволствие!! Твоето ще е с много усмивки! :))))

Акробатичните умения зад/пред бара не са всичко!
Поздрави и на теб! :)))

Поздравления,невероятно не бях чела отдавна така с лекота сякаш сме седнали и си бъбрим. В стила на Чудомир-толкова много потенциал има в теб,не спирай-не спирай да пишеш.Успех

Много си мила!
Радвам се, че съм те развеселила с тези сервитьорски истории! :)))
Поздрави на теб!

но ако имаш нужда от помощ, само кажи :-))) отдавна не съм упражнявала тази професея, но това е като карането на колело, не се забравя. Усех, много късмет и весел ден :-)))

Да знаеш, ако закъсам - ще ти припомня обещанието! ;)))

Слънчев и весел ден и на теб! :)))

поредния свеж блог и поредната бройка в коментарите ми...
хуквам да се потопя в дебрите на блога ти
усмивка от мен
и глас :)

но бях по важни бармански дела! ;)))
Много усмихната и хубава вечер на теб! :))

Много здраве!
Много късмет!
Глей вънка пролетта и не боледувай!
Работа винаги ще има за всеки, стига тоя всеки да пожелае това!
Няма лошо! И мартини без маслинка не е болка за умиране!
;)

Маслинката да ни е проблем!!! :)))