Днес случайно попаднах на една поостаряла, но с днешна дата още по-актуална статия, публикувана от Мария Кисимова в приложението на в. Капитал. Поради интересния начин, по който е предала виждането си за съвременния български език и най-вече, защото се оказва направо срамно да си европеец и да бъбриш с някакви си бг архаизми, ви предлагам откъси от статията, които могат да ви послужат за ръководство (упс, сори) -  гайд в дебрите на модерния градски жаргон!!

 

Начало на цитат:

 

"Здравейте! Звъня ви по телефона, защото няма смисъл да ви мейлвам. Искам да ви поканя сънсем пърсънъл на един мийтинг на нашия тим, който да ви даде някакъв файлинг за нашата работа и определена визия за идн лонг търм период. Бихме могли да дебатираме видяното и да си шерваме някакви идеи, ако сте в кондиция след срещата."

 

Ето така един човек ми се обади да ми предложи работа. След горното изложение изпадна в обяснения как неговия интеншън бил аз да супервайзвам тийма, който си има сентрал офис, ситуиран в доста комуникативен район на София. След това ми разясни структурата на екипа си, като наблегна, че работят по таск форсове, имат строги дедлайни, които скипват само в имърджънси кейсове и дискасвът всички проблеми на стаф мийтинги всяка седмица. За да ме приобщи към идеята, изтъкна, че групата се ъпгрейдва и чрез различни тийм билдинги, които фиксират в зависимост от оф офис дните.

 

Въоръжена с чуство за хумор, направих преглед на ежедневието на един средностатистически работещ българин и установих трайното присъствие на накацали нови термини и думи в него.

 

Събуждане и начало на деня

 

Или по-точно уейк ъп аларм от мобилния телефон. Чуваш безлична мелодийка от скромното музикално мемори на джиесема и навлизаш в дей тайма. Ако закусваш, правиш го с мюсли, лоу калори продукти, кафе декафеинато, лоу фет мляко. Пиеш грийн тий-то си в мъг и подслаждаш с браун шугър. Получаваш дозата си информираност за началото на деня от сутрешния блок на някоя телевизия, където става дума за политически визии, арт проекти и гурме култура.

 

После спортуваш. Правиш го в джима, където се отдаваш на бодибилдинг или фитнес. Имаш персонална програма, която изпълняваш под супервайзването на инструктор. Притежаваш най-добрия икуипмънт с последен модел трейнъри и тишърти. Докато броиш сериите, слушаш емпетройката си, в която си даунлоуднал последните хот хитс от дейта бе ге. Хидратираш се с минерална вода, поемаш хранителни добавки и релаксираш. Ако плуваш, имаш уотърпрууф очила, с които защитаваш очите си от химикалите във водата. Можеш да предпочетеш джогинг, където е важно да иимаш устойчив на вятъра суичър. В края на тренировката засилваш организма си с един ориндж джус или просто фрут фреш. Вземаш си душ, като използваш душ гел и боди къндишънър. Обличаш се кежуал или офис стайл и се качваш в колата си. Всъщност не е модерно да наричаш автомобила автомобил или кола - за да си фешън в начина си на говорене, трябва да го наричаш според марката му. Докато караш, използваш хендс фри, но ако нямаш, можеш да включиш на лаудспийкър. Удобно е да имаш и чарджър в автомо... пардон, в пежото например, за да си фулнеш батерията, когато е много лоу. Караш сефти, като използваш колан и винаге включваш чайлд протекшъна, ако на задната седалка са хлапетата ти. Слушаш някои от българските радиостанции като "Мелъди", "Ретро", "Атлантик", "Сити" или "Войс". Зареждаш сидито си с дискове и ако имаш чейнджър, единственото, което те вълнува, е саундът. Така неусетно пристигаш до офиса си.

 

Уъркинг тайм, или работно време

 

Вече никой не ходи на работа в канцелария. Всички са в офиси. Там има офис мениджър, пърсънъл асистант, емплойъри, стаф и мийтинг румове. Чух дори за длъжност дивелопър, което е нещо различно от супервайзър и има функцията да се грижи за развивавето на политиката на фирмата и реализирането на нейния тийм. Покрай офисната техника и особено присъствието на компютрите българският език е влязъл в близки отношения с английски думи, добре прекроени според родната граматика. Вече никой не си ввключва компютъра, а го суичва он и съответно го суичва оф. Информацията си качва на нарддиска, като я сейфва в различни файловер фолдъри и директории. Мейловете се чекват, инсъртнатите файлове се даунлоудват или дилийтват според надежността си и антивайръс програмите. Всички в офиса са кънектнъти в нет, контактуват в айсикюта или скайп. Почивките са в брейкове, между оформянето на рилийзите или спесификейшъните. Лънч таймът е идеалното време за релакс  или неформални дискусии в аут офиса зоната. Тогава компютрите са в стенд бай режим, а колегите обядват в някоя от хранителните вериги, където пилето е чикън, свинското е порк, сандвичът е бъргър, картофките са чипс, сокът е джус, а поничката е донът. След като лънчваш, засядаш отново над офисната работа. Имаш да проведеш няколко няколко фоун кола или пък да проучиш маркетинг проджектите на компетиторите. В кофи брейка се освежаваш с шварц кафе или нон алкохолик напитки. Влизаш в чата, където веднага ти се накачулват някои сърфиращи. Ако искаш, си дейтваш с тях или ги игнорваш с едно пушване на мишката. Когато таймингът ти свърши, си толкова екзостид или демотивиран, че предпочиташ да се освежиш с малко

 

Шопинг

 

Направило ли ви е впечатление, че никой вече не си облича шлифера? Защото според тренда всички си обличат тренчкота. Дънките отдавна са джинси, сакото е джакет, а ризата си има странно бг превъплащение - шъртка. Пазаруването е дума от речника на милата ми осемдесетгодишна баба, която и представа си няма, че вече ходи до минимаркета или чейнстора на шопинг. Плодовете и зеленчуците не са просто свежи, а фреш, добрата храна е с вкус на хоум мейд, а продуктите с холестеролно съдържание и букет от Е-та с различна номерация са джънк фуд. В магазините киселото мляко е йогурт (според някои това било прабългарска дума), сиренето и кашкавалът са чийз, а щандовете с нискокалорични храни са дайът. Чистите продукти са еко. Колата е в кенчета. Нещата, които харесваш, не са просто добри - те са куул, турбо, мегаяки или фешън. Нещата, които не харесваш, трябва да наричаш чийп. Ако ти е точен, размерът ти фитва и тогава си топ оф дъ топс.

 

Контакти и волна програма

 

Ако днес наречеш някой от своите приятели приятел, можеш да се окажеш в групата на отчайващо олд скул хората. Приятелите сега са френдове. С френдовете се ходи на парти, където се слушат сетове на диджеи, организира се уикендът, шерват се някои емоции или муудс. Ако има някакъв спешъл окейжън, те са тези, които те държат онлайн или те кийп ин тъч. Благодарение на тях разтоварваш преемоционирането си от деня или се инспирираш за някакви нови фийлинги.  Когато си аут от себе си, правиш си дейт с някой от най-близките и заедно отивате на ресторант, където изучавате уайн листата и дей менюто. Можете да седнете в нон смоукър ериата или пък в смоук зоната. Телефоните на френдовете пазиш във фоун бука, или контакт листата си. Колваш им бек, когато си бил дисконектнат или телефонът ти е бил аут оф ордър.

 

Ърбън или вилидж, от ийст или уест културата, съвременните хора започват да изграждат някакъв нов универсален език, който възприемат като по-специален. Българските думи им звучат все по-старомодно и неточно. За съжаление, всичко започна от научната терминология, която все не харесваше сериозността на родните слова и предпочете да ги замени с наукообразни термини. Така като дипломиран филолог българист съм се наситила на изследователски литературоведски текстове, в които става дума за контемпорална среда, компактност на структурата и експресивна конкретика на нестандартната визуализация на Аз-а... В света на глобализацията е ясно, че няма да започнем да наричаме паспортите си минибродници, нито кюфтета си - клъцки. Даже напротив - заменяме и без това чуждиците с нови - айдентити карт и мийт болс. И за да сме супер, го правим нонстоп.

 

Може пък да не е далеч мигът, в който, за да си  он дъ топ, ще трябва да се изразяваш на забравен книжовен език. Но до мига, в който "до скоро виждане" ще стане модерно, не ни остава нищо друго, освен да се разделяме с "бай бай" и "сий ю".

 

Край на цитат

 

Така че драги българино, ако искаш да си фешън юро юпи, юруш на инглиша!!!!

От мен - до скоро и сполайте!! ;)))

 

УЖАС

Както се казва, няма логика, но е истина!

хареса ми много твоя пост!и аз мислех да напиша нещо подобно...наистина ми прави впечатление, че доста хора "забравят" хубавия ни български език, парадират с няколко заучени фрази от английския..или са го понаучили по-добре...и не пропускат възможност да "наблегнат" на тези си знания..

София отдавна се е превърнала в "панаир на суетата"! Тази тема може да бъде дописвана всеки ден - ежедневието предоставя материал! До следващата модна тенденция.... :)))

На няколко пъти вече, чуя ли или прочета думата "шопинг" питам какво е това, като обяснявам, че го няма в българския тълковен речник и след това казвам предположението си, че вероятно става дума за шоп който говори инглийски.

:)))

Е, вече не тълковен речник, а англо-български трябва да си носиш в джоба.....

Ня'ам пауър след този рийдинг.;)))
Но, да не се плашим. Все още турските, руските и френските чуждици в езика ни са повече. Английският ще остане на ниво компютри и офис.
Оптимистка съм.:))) Ето, думите "компютър", "офис" и "оптимист" също не са български. ;)))
Но ми е жал, да си призная, за възрастните хора, които живеят сред купища табели, написани на латиница. Една вече се замислих, че и българската телевизия отдавна не изглежда българска.Поглеждам екрана, а там се вижда следното "N O V A TV - BigBrother" ....

хем ужасяващо на моменти!
Аз не се плаша, а и не мисля, че чак пък толкова много хора говорят така! И донякъде си е нашенска превземка: ориенталска чупка в кръста с поглед на "запад"! :)))
Комплекси, комплексиииии!!!

не можеш да разбереш съвременния български. На мен ми направи впечатление, че изчезна българската дума творчество. А аз си я обичам, обичам да творя, обичам творческите личности.
положението е още по-зле с писането на латиница. Вече и буквите се забравиха. Бях на гости и там изобщо не използваха кирилицата на компютъра . Жалко. Много жалко. Народ мой-език мой.

Винаги ще има хора, които използват едни, а е не други думи. Просто някои думи (английски) леко са изместили българските! И в случая не става дума за насилствено налагане на чужд език, градският жаргон е следвал свои естествени течения на развитие. Но положението е подобно и в руския, италиянския и т.н.
Колкото до кирилицата, това е жалко да не искаш и да не можеш да я ползваш.