Един нехронологичен пътепис - част 2

За втори път ми се случва да слушам берберски истории. Първият път беше в Мароко, но там един млад мъж от племето Туарег ни разказа тях, а сега един тунизиец надълго и нашироко се постара да ни запознае с местните бербери. От първия съм запомнила, че берберите (поне мароканските) са високи, светли хора с правилни черти. От Хабиб (нашият гид в Тунис) ми се изясни, че берберите са най-старото племе по тези земи, оказвали съпротива на арабското нашествие (завършило в крайна сметка с победа на арабите). Това са хората, които са живели в домове, вкопани в пясъците. Оригинално е била дупка (буквално), от която слизаш надолу и някак си там са изградили всички помещения, от които имат нужда. В наши дни почти не живеят така, но все още има места, където има значително скупчване на такива интересни жилища. А на някои семейства държавата е отпуснала средства, за да поддържат и да продължат да живеят в такива домове, най-вече заради туристите.

Докато пътувахме, Хабиб не спираше да ни залива с информация за каквото и да е и то с най-големи подробности. За жалост, ние тримата, които бяхме окупирали задната част на автобуса – на една седалка аз, на друга – чантата, на трета –шапката, както се казва, се бяхме задълбочили в не особено лицеприятното занимание да се радваме на акцента на Хабиб (по натам пак ще стане дума за това с примери), а не толкова на видовете маслинови насаждения, фабрика за фосфати и др. крайпътни забележителности. 

Естествено, когато пътуваш организирано, те водят на подбрани места. Благодарение на това, обядвахме в нещо като сводеста механа без прозорци, част от комплекс, наподобяващ берберско жилище. За храната не ми се разказва – имаше кус-кус, тиква и картофи на едно място… Бирата, обаче, беше студена и приятна на вкус, което спомогна да преживеем задухата в тунела-ресторант! Пред комплекса, както си му е редът, седеше стар камилар с младо камилче, който чакаше любители на едногърбите животни, за да изкара и той някой лев от снимки. Но той не знаеше, че нашата група я очакваше препускане с камили в пустинята същата тази вечер, та търговията му се посъживи, едва когато отвори врати друг автобус, окомплектован с братушки и мамаши.

Следващата ни спирка беше в един от берберските домове, отворен за разглеждане от туристи. В двора вместо магаренце, имаше камилче, което пиеше вода от биберон, за радост на всички нас, които се завайкахме и затюхкахме около животинчето. Имаше и кокошарник (дотук нищо особено), където наред с кокошчиците си щъкаха и морски свинчета.

Ето и малко снимчици от къщата на едно много симпатично берберско семейство.



Един съвременен бербер. Много красиво дете!!



Домашни потреби, а сега музейни експонати



Край старото огнище



Пазарска чанта за магаре или камила



Домакинята пред сложен каменен уред



Жадното камилче



След края на домакинската работа...



размисли и тревоги (сигурни не са за новия отоплителен сезон)

Отдалечен поглед към смуглата стопанка на бялата къща

След като се повозихме още някой и друг час пристигнахме в оазиса до пустинята или както го нарече Хабиб, вратата към пустинята. Докато се подрусквахме след особено вкусния обяд, Хабиб ни разказа надълго и нашироко за палмите и техните плодове – фурмите, които са особено важен поминък за населението. Но първо нека поясня с думите на Хабиб: „Пальмата не дърво, няма кльони! Това е трева, ето – има само ето такива неща отгоре” и размаха ръце, наподобявайки клоните (поне според мен)  на палмата. Та след като разбрахме, че палмата не е дърво, Хабиб се опита да ни разясни всичко за всички видове фурми, които се отглеждат и изнасят от Тунис. Аз единствено разбрах, че има много видове, от които си заслужава да запомниш името на най-добрия (не го запомних), който има под-видове, които също се делят на други под-под-видове… За моето аграрно-необремено съзнание цялата тази информация беше впечатляваща и объркваща (поне да бяха ябълки), но все пак запомних, че най-добрите видове фурми по това време на годината ги завиват с целофан, за да ги опазят от дъжд (което е рядкост, но знае ли човек кога природата е решила да му прецака реколтата). И от този момент единствено се интересувах (смятай зяпах нагоре) от увитите в целофан фурми! Доста бяха!! Добра реколта ще е тази година, щото и дъжд и бури нямаше! Пу-пу да не чуе дявола!

Късният ни следобед в зеления и свеж оазис продължи край басейна, а след това – по камилитееееее…..





Змиевиедният басейн (един от трите открити + един закрит) в обикновения 3-звезден хотел



Най-сладкия и малък обитател на хотела - Мяу-мяу



По-малък от една човешка длан



Но жаден за трима! А как яде мръвчици вечерта!!! :)))

…. следва продължение

Ще чакам продължението!

Ще има... тези дни (надявам се не по Великден)!

Много, много интересно. А това семейство, изглежда професията им си е туристическа атракция. Хлапето си изглежда облечено като всички на земята, но майката според традицията. Мина ми обаче през главата, че може би, ако внезапно се беше обърнала можеше да я видиш с лаптоп на краката, най-вероятно да сърфира усилено:)

Поддържат си екзотиката, впечатляващо е това. И при нас нямаше да е излишно да се отделят средства от държавата към подобни проекти. Приходите от туризма най-вероятно щяха да ги възвърнат много бързо, но да не се правя на традиционният български умник и специалист по всичко, просто си пиша това, което ми минава през главата, защото другите впечатления които предизвика са твърде емоционални, а сърце по-трудно намира думата.

Много сладко котенце.

докато обикаляхме из къщата на хората!!!!

С лаптоп не знам дали щях да я видя, но с мобилен телефон - защо не!

Иначе си прав, много е комерсиално всичко - дъщерята, която я няма на тези снимки, гледаше дали някой ще остави пари и много се ядоса на майка си, че ни почерпи с току що опечен хляб - според нея не бяхме оставили достатъчно!

С една дума - хорат са еднакви!

Колкото до котенцето - малко оставаше да го сложим в сака! ;)))

И аз ще чакам поредния постинг с нетърпение!:))
Поздрав!

Отдъхнах си накрая, като видях, че и моята любима снимка присъства... :)
Навява ми едни такива мили асоциации ;)
Обаче как може да няма снимка на Хабиб?!
То туй Хабиб ней екскурзовод, той гид!

Радвам сеч, че ти е интересно!!
Поздрави и на теб!:)))

Ами... на Хабиб имам снимки, ама те са за някоя следваща част! :))))

чакаща ,също,продължение....
Пздрави!

Радвам се, че ти хареса!
Следват по-интересните части! ;)))
Поздрави и на теб! :))