Чудех се откъде да започна този своеобразен пътепис за една незабравима седмица в Тунис и от толкова чудене реших, че не искам да започвам от ден 1-ви - от самолета и всички други подробности и неудобства на ставането (или нелягането) посред нощ, а от едно от най-запомнящите се преживявания – посещението ни в Ел Джем.

            Какво ви говори „Ел Джем”? Предполагам, че почти нищо, въпреки че Тунис е от вече редовните средиземноморски дестинации за почивка на средностатистическия българин. Предлагането на хотели е богато – има и за по-тънки портфейли, както и за по-разточителни вкусове.

            Та, Ел Джем си едно малко ли, голямо ли, не разбрах точно, градче, популярно за многочислените туристи място, най-вече заради Колизеума, който (това го запомних!) е в пъти по-запазен от римския му събрат! Освен това, част от филма „Гладиатора” е сминан тук! Тези два факта мисля, че са ви достатъчни, за започнете да планувате пътуване до Тунис! А, и няма визи за нас!!!

            И така, една свежа нощ се надигнахме (за пореден път) още в 3 ч., за да се излегнем и да си доспим в автобуса, откъдето започна двудневната ни екскурзия до пустинята! Всъщност, заради тази и още една екскурзия заминахме за Тунис. И като заключение след преживяното – заслужаваше си всеки евроцент!! J

            След кратко запознаване с нашия гид – Хабиб, който е тунизиец, завършил висше образование в България, сиреч говори български (бих казала по-добре от много българи) и два-и-нещо-си часа доспиване по седалките, пристигнахме в Ел Джем. Беше точно време за сутрешно кафе, от което имахме вопиюща необходимост. Новината, че първо ще пийнем кафенце, а после ще нахълтаме в колузеума, звучеше ободряващо, ама то и с това ободряване си останахме, защото вместо да пием местно (тип турско кафе), ние си поръчахме капучино! То може и да си имат колизеум по-хубав от римския, от което обаче не следва, че имат и хубаво капучино! Но това са допустими грешки за непрофесионални групови туристи!

            На слизане от автобуса бяхме предупредени за едни „мили” местни хора, които ще ни тикат учтиво карти и снимки в ръцете, а ние или да си купим или да ги подминем (ако успеем)! Аз, както и почти всички от малката ни група (21 човека) решихме да прежалим тези 1-2 лева за карта, която ти остава за спомен с точните имена на местата, през които си минал, спрял, видял и т.н. Да де, ама тези предприемчиви хора направо ми бъркаха в портмонето, след което си разменяха монети, продъжаваха да ме убеждават, че още трябва да им дам, което добавено към факта, че не съм пила кафе не завърши добре за тях (децата още умират от смях като си спомнят)! За следващите ни спирания и разходки извадих целият си арсенал от арабски думи (спомен от „милата” Либия), които се оказаха достатъчни, а именно защото знаех: „не”, „махай се”, „благодаря”, „добър ден”, „нямам пари”.

            И ето го Колизеумът в Ел Джем, видян през моя фотоапарат!



Много ми хареса тази женица - има "честни сини очи" и татуировка на брадата!



Колизеума - поглед отвън през оградата!



на път към кафенето, под колоните на все още неотворените магазини



и пак да хвърлим едно око на колизеума през оградата! ;))



Я, един ранобуден човек вече е запретнал ръкави и твори колони (напр.)!



И от тази страна е внушително, а?!



Ето и експонати на местните занаяти!



Много камък, много нещо е отишло в този колизеум!



И там е време за избори, както си личи от горната снимка - ликът на новия стар кандиат е навсякъде!



Етажирано каменно величие!



От тази страна изглежда малко страховито!



но пък от тази, огряна от слънцето, е пленително (ако камък може да е пленителен!):)))



Поглед нагоре, нагоре.....



а сега - надолу, надолу....





А тук си мислете каквото си искате, защото се уморих да ви обяснявам! ;)







Fanta forever!!! :)))







ту-тииии! тук ли сте?! :)))



Тази ми е една от любимите!! Голямо дебнене падна, докато го "хвана" този сериозен коридор осветен от слънце!







А ето това е почти целият колизеум!! Дебнах да не е препълнен от групи!









И на излизане от колизеума една камила бавно и грациозно отиваше там, закъдето беше тръгнала... Както и ние продължихме с автобусчето, та към Сахара!

!Warning! Следва продължение!

!!! благодаря за вълнуващото пътешествие!!!

Ама за гид много-много не ставам, защото веднага забравям фактите и датите и всички онези детайли, дето всъщност ги има къде ли не, та не виждам смисъл да ги помня или да ги повтарям!

!!!Пак заповядай!!!

Eкзотика!!!

прекрасно е !

:))))

:)))

си ги чета, а теб...те усещам вълнуващо елегантна и какво викаш ..тез тинизийци т ибъркат в портмонето преди де си пила кафе!!!искат още монети, ама те - срам нямат ли ?!?! :))))))))(

пак - приятно разказваш и показваш

говориш - ще взЕма да си повЕрвам!! :))))
Срам, не срам - това е положението! Уж бедността не била порок, ама до к'ви пороци води....

пак - мИрси!!!

еххх, как ме върна там...и на нас много ни хареса :)

виж това, ако искаш :)
http://venercheto.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/03/19/v-katakombite-na-kolizeuma-i.174283

поздравиии

но само твоя постинг помня за Тунис!!!! Чела съм го още миналата година! А като бях в Колизеума, се чудех как се стига до гладиаторските катакомби, но понеже си спомнях какво си изпитала, не ми се искаше да проверявам как ще е справя....
Поздрави! :))))