Приятелят ми П. има навика да води всичките си познати, приятелки и гаджета по едни и същи забележителности в България. На това му се вика човек с навици и постоянство!! Само да не си помислите, че не му е интересно! Все пак годините, месеците и жените са различни при всички тези пътувания. Освен това има възможността да ги снима (местата, де, а покрай тях и жените) отново и отново с всичките им промени и сезонни „облекла”.

Заради това постингът ми се казва „Моята Крушуна”, защото пътуването имаше за цел да „образова” мен, да наваксам поне някои от кътчетата в България, по които не съвсем вече младият ми крак не беше стъпвал!

Идеята се зароди в един горещ августовски съботен ден, когато заедно с „келешите” (големи мои другарчета) тушахме жегата с бяло вино, музика и сложни пируети по импровизирания дансинг на хола ми (снимки няма да има). Поканих и приятелката ми, Н., която спасихме от работна неделна среща със съседи пенсионери, което не е най-желания и приятен начин за прекарване на почивните дни през лятото.

В неделя тръгнахме късничко, защото който си ляга късно, става още по-късно! Та с две думи, когато хората си тръгваха, ние пристигнахме. Ако някой не е ходил скоро до Крушуна, мястото вече е с бариера, импровизиран паркинг, заобилен от сергии, на които продават халва, захарни петлета и др. изкушения, както сигурно и терлици и губери, ама не си спомням, защото погледът ми се прикова към захарните зайчета и меченца. Заложих на класиката – петле, на което размерът беше обещаващ – щеше да ми стигне за цялата „екскурзия”!

И така, тълпата надолу, а ние нагоре по пътечките! Към, озарените от залязващото слънце, водопади на Крушуна! За сведение: използвам професионалните снимки на П.



Покрай пътеката се минава покрай малки терасовидни водопади







Дървета, пременени в бръшлянови къдри и клони, сведени към водата





Мъхестата премяна на скалите





По мостчето и все нагоре





Острани са сълзящите скали




Е, най-накрая сме горе!





Малко водопадче със струи като коприна







Идилия...



Толкова е красиво, че не мога да се сдържа да не пусна всички снимки от различен ъгъл





До най-големият водопад се е образувало нещо като езерце, над което се е надвесил един клон - как да не седнеш на него - под теб вода, пред теб - водопад, а зад теб - пропаст!



Не е много лесно да го възседнеш този клон!!



Изпробвахме колко ще издържи!



Не успяхме да цопнем нито във водата, нито в пропастта! Усещането беше страхотно!



Водата по камъните ромоли, а ние пак по пътечката надолу







Под мъха се е образувала пещера - никой не се показа оттам!





И пак остатък от мост, някак изоставен... спомен за други пътеки





Много е красиво!!



За край - сложих снимка на цветето от ресторанта, където завършихме с кафе и споделихме впечатленията си!



И нека да е лято, само да е лятоооо.....

Браво!
Красиво местенце, а аз не знаех за него :)

пролет е още по-красиво

и аз до август миналата година не знаех... :))
Имаше няколко поста със снимки, но аз смятам, че моите са по-добри!!! :))))

Сигурно - всеки сезон си има своята прелест!!!
Мисля да проверя тази пролет! ;)))

пост, zulu!

Радвам се, че ти хареса!!

много е красиво, ще се опитам да го посетя :))

И поне е лесно постижимо, ако си в България, де! :)))
Близо до Троян е! :)))

Невероятно място!
Била съм там два пъти /даже плануваме пак да отидем тама, само да се постопли времето:)/
Ти си видяла лятната красота на Крушуна, но идея си нямаш каква магия е пролетната и есенната Крушуна...

ще го направя!!!! Мястото е уникално, на напоследък май е по-добре да се ходи през седмицата, освен ако не си любител на блъсканиците! То по тези пътечки да си пробиваш път сред хора като в 12 на обед на Граф Игнатитиев, не си е удоволствие!!!
Дето се вика, тя пролетта си дойде!!! Ще трябва да видя какво е това чудо Крушуна през пролетта! :))

Невероятна красота!
Една от мечтите ми е /слава Богу, сравнително лесно постижима/, да тръгна из БГ и да се завирам и да спирам из всяко едно малко кътче, селце и паланка :)))

Лека нощ от мен и много сладки сънища! :))

Ами да спретваме дисагите и да обикаляме, Дилянче! :)))
Лека и от мен! Да спиш във кош и да сънуваш... шоколадови сънища!! :))

хич не е нужно да ме кандърдисваш /брех, това така ли се пише?!/ :)
Само да пекне малко слънце и мятам раничката на гърба :)))