Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2009 00:33 - Мароко през зимата
Автор: zulu Категория: Туризъм   
Прочетен: 4688 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 13.03.2009 00:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

VI Част (последна)  – Сауера, моя любов

Една мисъл ме гложди тези дни, а именно че не завърших (освен много други неща) този своеобразен пътепис за Мароко. А измина точно една година откакто се завърнахме… Днес денят ми се струва достатъчно подходящ, за да нанеса един съкрушителен удар на зимните вируси, меланхоличното настроение и да залича пресните спомени от срещи с бг администрация и бюрокрация, като допиша африканската си сага. Докато го правя отново ще имам възможността да се потопя в безвремието, което настава, когато си в отпуска, когато ежедневните грижи не са ти в главата, а пред теб се е ширнал път и зад всеки завой те очакват приключения…. Ех, да му се не види, да можеше по-често….

Да, докъде ли бях стигнала?! След удълженият ни престой в Сиди Ифни яхнахме зеления кон, Реното, и поехме нагоре и на север, все покрай океана, към Сауера, градът който е любим и на много мароканци. За справка, много чужденци произнасят името му погрешно – Есаурия (или подобно), заради изписването му (Essaouira). 

Ако попитате чичко Гугъл, ще ви засипе с полезна информация за тази бивша португалска колония, така че няма да се опитвам да го конкурирам!

Разстоянието от Сиди Ифни до Сауера не е уморително, нито дълго, но ние пристигнахме доста късно вечерта, защото един мил човечец от Сиди (бивш гид), от чието магазинче си купихме интересни нещица, ни посъветва да спрем и да се разходим из т.н. Райска долина – хълмист пешеходен район, почти безлюден, само тук таме имаше малки неелекртифицирани ферми, където отглеждаха зарзават и плодове – екологично чисти! Въобще, Райската долина се оказа място, където времето не съществува – ти и природата и тишината….. Едно от забележителните неща, заради което и решихме да се отбием от главния път, беше разказът на онзи човек от Сиди, че в долината имало много красив водопад. Не устояхме на изкушението да го снимаме! Заради сушата, обаче, се оказа че водопад няма, но пък нямаше разочарование, защото долината наистина се оказа райско място!

 

image

Една от малкото къщи в долината

image

Бодливите обитатели на скалите

image

Дори и в това безлюдно място, сякаш от земята изникна гид, който ни разведе из цялата долина

image

image

В средата на нищото седеше един човек и си дялкаше дървени фигурки

image


image

По една от многото пътечки, под палмите, до реката

image

На гости на нашият любезен гид, на чаша чай и увещания да останем няколко дни

Малко преди разклона за Райската долина, докато се любувах на всичко, покрай което минаваме, под едно дърво видях да си почива една камила! Ей така си лежеше там съвсем сама и си джвакаше доволна! През целият ни престой в Мароко все се успокоявахме, че колкото по на юг отиваме, повече камили ще видим, но не знам къде ги бяха скрили, та май щяхме да си заминем без да сме пипнали и яхнали камила! Дори ми се струваше добра идея да бием още 500-600 км на юг, до родното място на Барка от Агадир, само защото баща й има ферма за камили! Та Пламен наби спирачки, за да не пропуснем и тази възможност и докато слизахме от колата, от един храст изскочи и стопанина на камилата. Много мил чичко, засмян един такъв и веднага ни помаха да се приближим, да я снимаме, а ако искаме и да я възседнем! Сигурно беше редно да го попитам какво ще ни струва, ама така бях оглупяла от тази неочаквана, но дългоочаквана среща, че забравих, а направо се метнах! Чичкото „каза” ръкомахайки, че ще ме разходи из близките баирите със Саид (така се казваше май камилата). Та той върви и държи въженцето на не особено доволния Саид, на когото май развалихме следобедния рахат под дървото на сянка, а аз се подрусвам доволно на доволно високата камила. И като тръгнахме нагоре, ту у лево, ту у десно, превалихме баирчето, а Пламен с фотоапарат въобще спрях да го виждам…Кретаме си ние, а чичкото се опитва да завърже разговор предимно по десетопръстната система, с някоя и друга дума на френски и английски. Сочи той себе си и ми казва: „Бербер” (сиреч е от племето на берберите). Аз викам: „Браво, браво!” и му кимам усърдно! Зад следващия завой, той сочи към съседния баир и вика: „Хауз” и пак се бие в гърдите. Аз пак: „Браво!” и си мисля, че пътят стана тесен, отдясно скали, отляво пропаст, а ние напред и все в посока към „хауза” на „Бербер”, а колата и Пламен никакви се не видят да му се не види! Викам си, така е, нали си хитра като колхозна лисица, е сега те отвлякоха с камила и от утре и ти можеш да се тупаш доволно и да викаш „Бербер, бербер!”. Взех да мисля за спасителен план, например, скачане от гърба на камилата и хукване обратно по пътеката към колата. Да де, ама тая камила висока – не е пони от Слънчев бряг. Тъкмо взех леко да се изсулвам от седлото с идеята да омекотя скока и човека се обърна и ми сочи някакво място напред по пътя и вика: „Паркинг”.  Поглеждам и - да, наистина, зад следващия завой се показа разширение, където камилата можеше да „обърне”! Такава радост ме обзе, благодарих на всички светии, че няма да ставам берберка и вече мило и от сърце клатех доволно с глава към чичкото. Връщането беше по-екстремно и не по-малко приятно, заради нанадолнището и голямо клатушкане във всички посоки. Няколкото ми урока по езда бяха от полза да не си сецна кръста и да си натъртя задните части, та едно „благодарско” на конна база „Славия”! После чичкото накара Саид да потича по асфалта, за да усетя тръпката и вятър да ми поразроши перчема… Красота! 

image

Саид благоволи да се усмихне за снимката

image

Друго си е на камила

image

И нагоре по пътечката

image

Щастливо завръщане

image

След галопа на Саид

Така по тъмно се добрахме до Сауера, където можехме да останем само за две нощувки. Нямахме резервиран хотел, но се надявахме да имаме късмет и да намерим бързо подходящо място. Избрахме едно нито голямо, нито малко хотелче срещу залива, близо до центъра, и стая с балконче и гледка към океана. Метнахме багажите и се втурнахме да търсим ресторант, че и нощта напредваше. По препоръка на единия рецепсионист, който ни тикна някаква карта в ръцете и след кратко ръкомахане за посоките, тръгнахме да търсим това чудесно място. След около 20 минути още го търсехме, завивахме, връщахме се, лутахме се, та накрая така се ядосах, че не влязохме в ресторанта до хотела, ами се водим по акъла на някой си… Та, хайде обратно и бързо в ресторанта до хотела. Музиката се чуваше още отвън, имаше свободна маса и за нула време се озовахме с страхотен по-скоро клуб, отколкото ресторант! Имаше и хапване, а музиката беше предоставена от група на живо – смесица от марокански ритми, реге и каквото друго се сетите! Страхотия! Клиентите бяха всякакви: имаше една-две групички от почитатели на гръндж облеклото с расти прически, както и костюмари и засукани каки! Всички се забавляваха страхотно! Заради умората и пътя „удържахме” до към 12 и нещо, но си „заплюхме” клубчето и за следващата вечер.

На сутринта поехме към центъра, нарамили фотоапарати и нетърпеливи да разгледаме и обходим и пристанището, което си било забележително само по себе си, но там имахме за „задача” да намерим един рибен ресторант (пак по препоръка на човека от Сиди), който заради високата посещаемост работи с резервации.

Освен пристанището и стария град, разгледахме и крепостта "Castelo Real de Mogador", построена от португалците. По крепостта, както и из стария град, щъкат много продавачи на сладки. Едни такива с бели престилки и големи табли, отрупани с лакомства. Явно съм им се сторила гладна ли що ли, та нито един не ме подмина, а аз от любезност и любопитство си купих, че и си хапнах, а което не можах да изям натъпках в чантата за по-гладни времена. Интересното беше, че единият от сладкоппродавачите, един такъв леко отнесен, който твърдеше, че майка му ги прави тези слади, ми сподели под сурдинка, че и други неща продава! Като си в Мароко не е трудно да се сетиш какви други неща, както се казва „и ние сме яли портокали”, а и нета изобилства от предупреждения да не си купуваш „други” неща, защото може да е капан и да се озовеш в един друг „Хилтън”! Но който го е страх от мечки не ходи в гората, нали?!

Цял ден обикаляхме из уличките, любувахме се на многото занаятчийски магазинчета, освежавахме се с фреш и марокански чай, а вечерта се насладихме на невероятни рибни вкусотии в ресторанта „При Сам” на пристанището, след което се потопихме в атмосферата на клуба до хотела.

image

В стария град на Сауера

image

Из малките улички покрай малките магазини с пъстра стока

image



image

Крепостта

image

Ето така се е пазил градът: с много топчета!

image

image

Нови къщи зад стари крепостни стени

image

image

В  днешно време като няма от кого да се пазят се припичат на слънце!

image

Първата доза сладки

image

Уличката под крепостта е като картинна галерия

image

Морското кафе

image

Топчето отблизо

image

Готови за стрелба!

image

Става и за "свалки"

image

А и сянка пази!

image

На площада

image

image

image

image

Пернатите обитатели на града

image

image

Без рибен пазар не може!

image

Бурлаки на Атлантика

image


image

Началото на пристанището започва с тази изрисувана лодка

image

почти венециански канали

image

Две жълтоклюни клюкарки

image

Много кораб, много лодка...

image

Заливът, към който гледа и нашият хотел

image

Къщата на "комшиите"

image

"Във клубъ"

image

На другият ден за няколко часа пак се отдадохме на разходки из града, с който не ни се искаше да се разделим… Но броените дни минават бързо, дойде неизбежният край на мароканското приключение. Пътят до Казабланка бе приятен, но примесен с малко тъга и много обещания за “happy returns”….




!


Тагове:   Мароко,


Гласувай:
0
0



1. vasilan - 4
12.03.2009 00:40
години изкарах по тези места - прекрасно е
цитирай
2. zulu - vasilan - :))))
12.03.2009 00:41
Благородно ти завиждам!!!!
цитирай
3. kisstherain - :))
12.03.2009 00:47
Още преди да се запозная с теб, бях влюбена в пътеписите ти и най-вече в снимките! И като ми е било криво, съм ти отваряла постингите за Мароко и съм гледала, гледала и цъкала, цъкала от кеф :)))
Страхотни места си видяла! Наистина са невероятни!
Благодаря ти, че споделяш тези преживявания :)))
цитирай
4. vasilan - абе не е
12.03.2009 00:51
точно за завиждане, ама ...
цитирай
5. zulu - Дилянче,
12.03.2009 08:04
Има моменти, когато по-добро от едно клише няма, та и аз сега да ти кажа: животът е пред теб!!! Пожелавам ти да посетиш много красиви места по света и да изживееш невероятни прикючения!
С почитатели като теб, как да не пише човек?! :))))
цитирай
6. benra - много, много
12.03.2009 10:09
интересно!Благодаря за екзотичната разходка!
цитирай
7. zulu - benra - :)))
12.03.2009 10:36
Радвам се, че ти хареса!
Поздрави и на теб! :)))
цитирай
8. zero - :)))
12.03.2009 10:49
Чудесни са пътеписите ти Zulu! Удоволстие е да ги чета. Имам картичка от един град в Мароко Ouezzane за Нова година с марокански къщи с комини без пушек и едни големи теменужки...Твоята камила е била много добра струва ми се :))))).
цитирай
9. zulu - zero - ;)))
12.03.2009 11:01
Камилата си беше супер, ама малко мързелива! Не й се ходеше нагоре по баира, ама с малко дърпане и ръгане от страна на камиларя, и галене по врата (по който имало бълхи) от моя страна, накрая благоволи да ни се усмихме (като я оставихме на мира, де)!!!
А колкото до Ouezzane, мисля че не сме ходили там... Но винаги има и "друг път"!:))))
цитирай
10. zero - :)))
12.03.2009 12:10
В Ouezzane чичо ми преподаваше математика. Имам един гердан от портокалови цетчета оттам. Радваш ме ти...
цитирай
11. zulu - zero - :))))
12.03.2009 12:27
Пожелавам ти много пътешествия, включително и в Мароко!!!
Поздрави на теб и на Варна! :)))
цитирай
12. alexooo - завиждам ти нещо! :-)
17.03.2009 16:50
завиждам ти нещо! :-)
цитирай
13. zulu - alexooo - защо?!
17.03.2009 16:59
да ти пратя инфо за билетите, самолетите, хотелите и колите, пък ти грабни една карта от "Славейков" и "бегай"!!!! :))))
Аз днес ти завидях за онези търговски улици в Мали, ама после прочетох, че твои познати са били "късметлиите"!!!
цитирай
14. alexooo - на много хора трябва да завиждам, но ...
17.03.2009 17:04
на много хора трябва да завиждам, но България и "околностите"са си мои!
цитирай
15. zulu - alexooo - аз съм скромна -
17.03.2009 17:07
искам света.... ;)))
цитирай
16. alexooo - наистина си скромна :)))
17.03.2009 17:11
горката! :))))
цитирай
17. zulu - alexooo - така е! :))
17.03.2009 17:13
Горката аз, а никой не ми влиза в положението.... Много несъстрадателни станаха хората.... ;))))
цитирай
18. alexooo - сменяш хората! намираш Хората!
17.03.2009 17:15
сменяш хората! намираш Хората!
цитирай
19. zulu - Алексо, от вчера съм започнала!!!
17.03.2009 17:16
Работя по въпроса!! ;)))
За сега само "трия", от другата седмица се надявам да "добавям"!! :))))
цитирай
20. alexooo - всички го преживяваме този момент, ...
18.03.2009 09:34
всички го преживяваме този момент, че и по много пъти! :-))))
цитирай
21. zulu - така е, Алексо,
18.03.2009 09:56
кръговрат, бих казала с една дума! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zulu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 405048
Постинги: 113
Коментари: 1226
Гласове: 7586
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930