Прочетен: 7021 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2008 21:00
Неземната Легзира
Както споменах в предишната част, крайната цел на цялото пътуване на юг по крайбрежието на Атлантическия океан, беше местността Легзира. Мястото се състоеше от три скални арки, оформени от най-големия творец – природата, а между тях сгушени малки райски кътчета. На най-широкото място имаше 3-4 хотелчета, но понеже беше зима (26-28 градуса!), само 2 от тях работеха. Първоначалната ни идея беше да наемем стая в едно от тях, но първо, че имаше голяма група тинейджъри на сърф училище, второ през деня нямаше ток, а вечер пускаха някакви генератори, та да виждаш къде стъпваш и къде и с кого си лягаш! Ние, разбира се, прекарвахме колкото се може повече време на плажа, обядвахме на терасата на едното хотелче, пиехме чай на терасата на другото, а през останалото време се любовахме на арките, мързеливо излегнати на плажа…. Ми, тежка работа, ама се справихме! Пламен изкара почти 1 „работен” ден в катерене по скалите, така че да имаме снимки на този природен феномен от всички страни, а аз – сам юнак на плажа! Легзира не е за разказване, тя е за гледане, съзерцаване – пълна наслада за сетивата! Този път с по-малко текст и повече снимки, които дано да успеят да ви заредят с екзотичната красота на това далечно и гостоприемно място! Както се казва: “Enjoy!”
Пътят стръмно завива надолу и все още нямаш ясна представа какво да очакваш от мястото!
Две от хотелчетата на плажа с големи тераси и невероятна гледка към оеана
На терасата! Това е един от стопаните на хотела, който май се явява и местния спасител!
Разходка по плажа
И изведнъж виждаш арките!!
И минаваш под тях и не можеш да повярваш, че дори и за малко си част от това райско място!
Тази арка наподобяваше крак на праисторическо чудовище!
Едната арка отвисоко
Част от групата на сърфистите
В Мароко не обичат да ги снимаш - все се крият! Дали вярват, че фотоапарата "пленява" душите им?!
Това беше папарашка снимка!
Тези, които не сърфираха, парапланерираха (летяха, който с каквото имаше)
И пак арките отвисоко
и отстрани
Флора и фауна върху арките
Самотно цветенце, никому ненужно, но цъфти!
Група кактуси наднича към брега
Сред вълните
Много им се радвахме (ние и толкова не можем)
Пак падналов!
Този път по-сполучливо!
Още един хубав ден е към края си...
"Нашият" плаж....
Ако мина и под трите арки, дали ще ми се сбъдне желанието?!
Гледам и не вярвам на очите си...
Миг, спри...
Ще кацна, няма да кацна... Искам да съм птица...
И на залез - не по-малко красиво
...и романтично...
Следва - Част VI (последна) - Сауера, моя любов
ВАЖНО за българите в Бенгази: Турски кор...
Кристалина Георгиева: Либия е пред хуман...
А Немската овчарка, също нашенски спасител:))))
Овчарката беше доста голяма, малко страшничка с едно разръфано ухо, но се оказа един добродушен лигльо!! :)))
Някой ден и аз ще отида, обещавам :)))
Поздрави за прекрасните снимки!
Благодаря за коментара и поздрави!:))
Много усмивки в този петъчен ден! :)))
Приказно да ти е днес! :))
:))
Ydovolstvie mi be6e istinsko s teb!
Много сбъднати приказки ти пожелавам! :)))
Но само за малко.
Искам ощеееееееееее!
Пази детето в себе си за по-дълго... ;))
15.02.2009 14:11
Поздрави!!
09.03.2009 11:26
Благодаря ти за коментара и се радвам, че ти е харесал пътеписа!
Поздрави Деби! :))
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола