Сиди Ифни

В Агадир пристигнахме късно, по тъмно. Имах чуството че пътувахме с часове към центъра на града по широка и осветена магистрала. Както споменах, Агадир е голям курортен град, с градска плажна ивица от около 9 км, много ресторанти, кафенета и нощни клубове – всичко за доброто изкарване на чуждите туристи. Ние бяхме решили да не се задържаме в Агадир, тъй като освен Казабланка и Маракеш, не планирахме престой в големи и лъскави курорти. Но в този град имахме среща с Барка – мароканката, с която се запознахме в сайта на „кауч сърфинг”. Тя, освен информация от „първа ръка” за страната и града, предлагаше и безплатен „подслон” за няколко нощи на туристи или както тя каза: „Като не мога да пътувам по света, така светът идва при мен” (за марокаците не е лесно да вземат виза и да пътувам където и когато си пожелаят).  С Барка изкарахме една страхотна вечер около ниска кръгла масичка, седнали почти на земята на удобни дивани с възглавници, като скрепихме българо-мароканската дружба с бутилка водка и приказки до зори. 



Една незабравима вечер с много пожелания и 
обещания за нови срещи и на българска земя

На сутринта малко недоспали, но щастливи от приятелската среща, ние потеглихме на юг, а Барка – на работа. Времето беше слънчево, но не много топло, с една дума - идеално за пътуване. По пътя се разминавахме предимно с каравани и кемпери, повечето с френска регистрация, карани от възрастни хора. После ни стана ясно, че пенсионерите от западна Европа прекарват доста време в Мароко, заради климата и по-евтиния живот там. За тяхно удобство местните са направили много паркинги за каравани и кемпери, а пазарите предлагат прясна риба, ръчен хляб и всякакви лакомства на невероятно изгодни цени! Както често след това обичам да повтарям: „Дай Боже всекиму такива пенсионерски години!” 
Сиди Ифни е не много голямо курортно градче с няколко хотела, пристанище, пазар и много мили хора! Това беше и една от причините да останем там за четири нощувки, но най-вече заради невероятния природен феномен – Легзира (в следващия постинг). 



Първи срещи с океана



Крайбрежието - безкрайни километри пясъци и скали



Дом на колела, кацнал на скалата



самотен залив




и там се строи, но все още в разумни граници



малка пещера в скалите

Без да искаме успяхме да намерим най-добрия хотел (поне за града, де). Стаите бяха доста вехти, а на стените имаше ковьорчета с арабски мотиви: бедуини с камили пресичат река на лунна светлина и подобни култови сцени от хиляда и една нощ! Хубавото беше, че хотелът гледаше към океана, имаше голяма тераса на няколко нива с чадъри и шезлонги, ресторант и най-важното – лиценз за алкохол (както се оказа,  единственият в града). Освен това, заради факта, че Сиди Ифни е бивша испанска колония, храната беше божествена, порциите огромни, рибата – прясна! Преди да си тръгнем от Сиди Ифни имах сериозни опасения, че сме качили поне 4-5 кг и няма да ни качат в самолета! Заради това се опитах да замаскирам няколкото килца в повече с тридневен тен, който спомогнат от някакви мазила с морков и арганово масло, ни докара вид на пребивавали поне месец на плажа! 



"нашето" хотелче



поглед от терасата на хотела



от терасата на съседния ресторант към "нашия" хотел



чук-чук, кой живее тук?




Бира Казабланка - една от най-добрите марокански бири!



Сам рибар на плажа



пътна табела



баново дърво във фоайето на хотела






сградата на испанското консулство - продава се!!



по стълбите към градското "стъргало"








Типична къща в Сиди Ифни - в бяло и синьо



Друга градска забележителност - "Къщата-кораб"




... океанът на залез и преди да запалят уличния фенер



Ето това вече е бяла спретната къщурка с две палми отпред!



Градският фар





така пишат сметките в един от ресторантите!!









Къщите с очи, отворени към света и хората...







На брега на океана в дом на колела....





Мамо, отвори ми....



Старци-разбойници бистрят поолитика

Единият от дните прекарахме на Плаж бланш (белият плаж), разположен на 20-30 километра южно от Сиди Ифни. Гледката е неописуема – накъдето и да се огледаш бели пясъци, а пред теб и докъдето ти стига погледа – океан с бели вълни…. И безлюдно…. Километри плажна ивица, тишина, спокойствие…

Мотористи в маранята на белия плаж



пясъкът погален от вълните 



и забравен на слънце - напомня счупени грънци





малки пясъчни дюни обрасли с тревичка зад плажа



бели птици над белите вълни на белия плаж..



Да го преплувам или да го прегазя?!



По пътя от белия плаж до Сиди Ифни



а там зад скалите е Легзира





Следва - Част V - неземната Легзира