Прочетен: 13338 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2008 14:58
Част III - Към пустинята и долината на 1000 казби
След три приказни дни в Маракеш, точно когато беше спряла водата заради голяма ВиК авария, и с твърдата убеденост, че отново някой ден ще посетим града на зимуващите щъркели, потеглихме през планината Атлас към Уарзазат, градът, който ни послужи за „база” в следващите три дни. Пътят беше невероятно живописен, заради многото завои, които като змия се виеха по снагата на планината, та до най-високата й точка – 2,600 м. Една дума само – величествено!!
По пътя се разминахме с над хиляда такива френски ретро коли!!
Всички снимаха това хълмче с причудливи цветове...
Обичайните порти на влизане във всяко населено място -
дори и високо в планината!
Чустваш се "Добре дошъл!" още от портата!
... път в планината... (клинки върху снимката)
Малко преди Уарзазат, се отбихме от главния път, за да се разходим из най-известната казба – Аит Бенхаду, мястото, където са снимали „Гладиатора” и още други холивудски филми. Там още помнят и разказват за Ръсел Кроу и Брад Пит… Да ти е драго да вървиш по стъпките им! Мястото, колкото и да го описвам, ще бледнее, пред древното вълшебство на градът от кал! Ще бледнее и описанието на преживяваното прегазването на калната река на гърба на катър ли е, муле ли беше, при това по трима „на кон”! Или момчето-гид, което накрая разцелувах – толкова сладък, мил малчо (има го на няколко снимки). Или младият туарег – представител на едно от четирите племена на Мароко – сините хора на пустинята, който ни разказа за живота на камиларите в пустинята, почерпи ни със силен чай, който шеговито наричат „уискито на пустинята” и ни зададе гатанката: „Каква е разликата между жената и камилата?” Като се има предвид, че идвам от България, т.е. свикнала съм (уж) с типично мъжките приказки-задявки, че жената не е човек или, че е най-добрият приятел на човека (след кучето, разбира се), веднага заподозрях туарега, че поговорката съдържа мароканска сексистка мъдрост! Уж през смях, изръсих някакви мои си предположенията за приликите и разликите между жената и камилата, докато той учудено ме гледаше! Като свършихме с „умните” догадки, младият туарег каза: „Разликата между жената и камилата е, че с камилата можеш да прекосиш пустинята, а с жената – живота!”. Последва няколкоминутно мълчание, кимане с глава, кокорене от наша страна… Пак го погледнах този младеж, който чаровно се усмихваше и мисля, че това беше момента, в който племето „туарег” ми стана най-любимото! Мъдри хора! Та, такива приказки разказват старите туарези вечерно време на мъжката седянка в пустинята….
На хоризонта - Аит Бенхаду в цялото си великолепие от кал!
Ето го и нашият "транспорт"!
За справка - аз седях зад чичкото, а зад мен Пламен!!
Няма такова минаване на река!!!
"По коням" - както се казваше в един стар виц за Чапай и Петка!!
"Ето я вратата!"
Малчо - нашият гид!
Тераса, а може и да е било хол?!
В кухнята - така са пекли хляб!
Като не мога да вляза в джамия,
мога да "надникна" с фотоапарата! (горе)
Така я видя джамията отвътре моят фотоапарат!
А това е спалня.... но на мен ми приличаше на килерче!!
Много близки са си били тези хора в тази спалничка!
Ако не излизаш от стаичката - това е което се вижда през прозорчето!
И тук има пазар на улицата!
Туарег на вратата!
На терасата на туарега - делвите на Али Баба!!!
А това е врата!!!
И още една с ръката на Фатима!!
В покоите на туарега, на чаша чай!
Тези развалини са еврейските гробища!!! (долу)
По тъмно стигнахме в Уарзазат, намерихме си хотела, построен в добрите традиции на традиционната казба. Хотелът предложи невероятно обслужване – пиколо за багажа, измиване на колата (без да си ги молил), камериерки, които дори ми сгъваха и подреждаха дрехите, чудесна закуска с много фреш, естествено! Само дето времето не предразполагаше към къпане в басейна! Но, няма 100% щастие!
Градината на хотела
и басейна!!
На другият ден потеглихме към пустинята, по точно към малките дюни на М’хамид. Пътят ни минаваше през град Загора, където спряхме за почивка, обяд, разходка и непланиран пазар! Едно влизане в магазинче за типични марокански шалове, се оказа първият ми сблъсък (неуспешен) с продавач на бижута. Да свалиш цената с около 10% ми се стори като сделката на годината, поне! Радостното изражение на неговото лице ме убеди, че сделката е била невероятно изгодна, но не за мен! Този „неуспешен” пазарлък се оказа полезен, защото в следващите дни така се развихрих, че мога да кажа без да преувеличавам, че разплаках няколко продавача в други градове, на едни други пазари!
град Загора
Голям избор от ръчно изработени берберски бижута
Обичайна гледка по пътя
един типичен град с типична "главна" улица
село преди пустинята
Дори от снимките си личи, че пустинята, или по-точно, на границата между владенията на човека и безкрайните пясъци, гледката е тъжна, но внушителна и респектираща – кара те да осъзнаеш, че си само една песъчинка, която може да бъде отнесена от първата буря…
последното село преди пустинята,
последният стожер на цивилизацията!
последните палмови дървета (или каквото е останало от тях),
а зад реката започва нейно величество Пустинята
Имаше и палми със странна форма!
както и огромни дървета...
На следващият ден решихме, че ще е загуба на време да оставаме в Уарзазат – град като град, с „обичайната” медина, та решихме да минем някакви си 400 и кусур км в едната посока, но да отидем до голямата дюна в Мерзуга. Цял ден ръмеше, а в късния следобед дъждът се усили и премина в буря със светкавици, които раздираха небето и накараха реките да се разлеят и да залеят пътищата! Беше невероятно пътуване, а дюната я разгледахме под дъжда и с вятър, който ми пълнеше очите с пясък… та рев и сълзи на голямата дюна!! Мястото е невероятно, но са необходими няколко дни за една екскурзия с камили в пустинята и нощуване в палатка… Някой ден…
Хора, пътища, камиони...
М"гуна - страхотни камъни!!!
Ботанически музей в средата на нищото с макети на динозаври!
Любимият ми крайпътен хотел!
Представете си, че името го произнася
българин от Русе (например)!!! (сн. долу)
Голямата дюна на Мерзуга!!!
Много е голяма!!! Планина от пясък!
Да оставим две следи....
За нас - екзотика, за други - роден дом!!
Част от наводнените пътища
На следващия ден потеглихме от Уарзазат към океана, по точно към Агадир – градът разрушен през 60-те (ако не се лъжа) от много силно земетресение и построен наново, така че в момента конкурира всеки един голям европейски средиземноморски курорт! Но, за Агадир ще стане дума по-късно! По пътя спирахме на много места – селца, местности или просто в отбивки, за да се насладим на невероятните гледки! Не подминахме и град Тарудант (на който и до сега казвам Турандот, неизвестно защо), наречен малкият Маракеш. Там срещнахме един млад мъж, който естествено предложи да ни разведе из града, но изрично предупреди, че не иска да му плащаме, а понеже учи английска филология, иска да си поупражнява разговорния английски. Оказа се, че и други неща искаше, но всичко се размина без инциденти!
Киностудията, където тогава снимаха фараонски филм!
Тези вградени в хълма каменни къщички бяха много впечатляващи,
а зад тях планината със заснежени върхове!
За тази снимка платих с много шоколад!!
И още наводнени пътища, през които следваш момчето,
което ти показва плитките места
Една от портите към стария град на Тарудант
Центъра на Тарудант
Следва - Част IV - Мароканското крайбрежие на Атлантическия океан
ВАЖНО за българите в Бенгази: Турски кор...
Кристалина Георгиева: Либия е пред хуман...
Невероятно е умението ти да споделиш по такъв начин пътешествието, че да направиш всички съпричастни.
Ако бях Ти-Ви бос нямаше да се замисля и секунда, взимам те и те пращам по всички точки на планетата. Па, ако ще жив да ме одереш.
Заслужава си.
Поздрави!:))
Последното нещо, което бих направила, ако можех да обикалям света, е да "одера виновника" за такова удоволствие!:))
Но, като ми ги говориш едни такива, се замислям, че на доста места съм ходила - да не взема да ви засипя с пътепеси и снимки?! ;))
Много ми харесва непознатото и екзотичното в цялото ти пътешествие. И гида - направо си е да го изядеш... Разказвай още по - подробно. Как живеят камиларите в пустинята?
Какъв е тоя чай не е ли студено каркаде?
Направо си е кеф да се отнесе човек с теб.
Чакам още мното от теб.
Поздрави!
Чаят е топъл, черен + мента, и е силен!!
Колкото до живота на камиларите ми се иска с очите си да се уверя! За камилите и камиларите ще стане дума и в следващата част!! :)))
Поздрави и усмивки на теб!:)))
03.12.2008 10:40
Благодаря ти за коментара! Поздрави и усмивки и за теб!:))
Поздрави!:)))
Направи го, защото наистина си много добра в умението да направиш човек съпричастен на пътешествието си. Тръпка са истинска тези постинги.
Сега наистина и съжалявам и не съжалявам, че тази година бях толкова близко до Мароко, а не можах да го видя с очите си.
Съжалявам, защото не съм предполагал какво съм пропуснал.
Не съжалявам, защото каквото съм пропуснал, донякъде покрай теб изживях.
С удоволствие ще постна още пътеписи, но ще отнеме малко време, защото повечето снимки са от периода преди цифровите фотоапарати, та ще се наложи малко сканиране...
А и коментарът ти ме накара да се замисля, че независимо къде и колко човека са посетили дадено място - всеки разказ е уникално пречупен през индивидуалното усещане! Има т.н. "тривиални" дестинации, описани така, че да се чудиш дали за едно и също място става на въпрос!!
Един въпрос: сигурно е очевадно, но моите опити да прикача снимка/и към постинг остават без успех. Как я правите тая "магийка"?
Качването на снимки се оакза най-трудоемката и тутава работа, може би защото качвам доста снимки!!!
Ще ти пиша на лични, за да не занимавам тук другите с "техническата" част! ;)))
03.12.2008 13:38
:-))))
anothercat
Повече поводи за усмивки, а ако няма поводи, значи има причини за много смях!! :))))
И снимките са супер.
Поздрави и на теб! :)))
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола