Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2008 22:11 - Мароко през зимата - Част III
Автор: zulu Категория: Туризъм   
Прочетен: 8358 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 03.12.2008 14:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Част III - Към пустинята и долината на 1000 казби

След три приказни дни в Маракеш, точно когато беше спряла водата заради голяма ВиК авария, и с твърдата убеденост, че отново някой ден ще посетим града на зимуващите щъркели, потеглихме през планината Атлас към Уарзазат, градът, който ни послужи за „база” в следващите три дни. Пътят беше невероятно живописен, заради многото завои, които като змия се виеха по снагата на планината, та до най-високата й точка – 2,600 м. Една дума само – величествено!!

image

По пътя се разминахме с над хиляда такива френски ретро коли!!

image

Всички снимаха това хълмче с причудливи цветове...


image

Обичайните порти на влизане във всяко населено място - 
дори и високо в планината! 
Чустваш се "Добре дошъл!" още от портата!
image
... път в планината... (клинки върху снимката)

Малко преди Уарзазат, се отбихме от главния път, за да се разходим из най-известната казба – Аит Бенхаду, мястото, където са снимали „Гладиатора” и още други холивудски филми. Там още помнят и разказват за Ръсел Кроу и Брад Пит… Да ти е драго да вървиш по стъпките им! Мястото, колкото и да го описвам, ще бледнее, пред древното вълшебство на градът от кал! Ще бледнее и описанието на преживяваното прегазването на калната река на гърба на катър ли е, муле ли беше, при това по трима „на кон”! Или момчето-гид, което накрая разцелувах – толкова сладък, мил малчо (има го на няколко снимки). Или младият туарег – представител на едно от четирите племена на Мароко – сините хора на пустинята, който ни разказа за живота на камиларите в пустинята, почерпи ни със силен чай, който шеговито наричат „уискито на пустинята” и ни зададе гатанката: „Каква е разликата между жената и камилата?” Като се има предвид, че идвам от България, т.е. свикнала съм (уж) с типично мъжките приказки-задявки, че жената не е човек или, че е най-добрият приятел на човека (след кучето, разбира се), веднага заподозрях туарега, че поговорката съдържа мароканска сексистка мъдрост! Уж през смях, изръсих някакви мои си предположенията за приликите и разликите между жената и камилата, докато той учудено ме гледаше! Като свършихме с „умните” догадки, младият туарег каза: „Разликата между жената и камилата е, че с камилата можеш да прекосиш пустинята, а с жената – живота!”. Последва няколкоминутно мълчание, кимане с глава, кокорене от наша страна… Пак го погледнах този младеж, който чаровно се усмихваше и мисля, че това беше момента, в който племето „туарег” ми стана най-любимото! Мъдри хора! Та, такива приказки разказват старите туарези вечерно време на мъжката седянка в пустинята….



На хоризонта - Аит Бенхаду в цялото си великолепие от кал!


image



image

Ето го и нашият "транспорт"! 
За справка - аз седях зад чичкото, а зад мен Пламен!! 
Няма такова минаване на река!!!


image

"По коням" - както се казваше в един стар виц за Чапай и Петка!!

image

"Ето я вратата!"

image

Малчо - нашият гид!

image

Тераса, а може и да е било хол?!

image

В кухнята - така са пекли хляб!

image

Като не мога да вляза в джамия, 
мога да "надникна" с фотоапарата! (горе)

image

Така я видя джамията отвътре моят фотоапарат!

image

А това е спалня.... но на мен ми приличаше на килерче!! 
Много близки са си били тези хора в тази спалничка!


image

Ако не излизаш от стаичката - това е което се вижда през прозорчето!


image

И тук има пазар на улицата!

image

Туарег на вратата!





image

На терасата на туарега - делвите на Али Баба!!!

image


А това е врата!!!

image

И още една с ръката на Фатима!!

image

В покоите на туарега, на чаша чай!

image

Тези развалини са еврейските гробища!!! (долу)

image

По тъмно стигнахме в Уарзазат, намерихме си хотела, построен в добрите традиции на традиционната казба. Хотелът предложи невероятно обслужване – пиколо за багажа, измиване на колата (без да си ги молил), камериерки, които дори ми сгъваха и подреждаха дрехите, чудесна закуска с много фреш, естествено! Само дето времето не предразполагаше към къпане в басейна! Но, няма 100% щастие!

image

Градината на хотела

image


image

и басейна!!

На другият ден потеглихме към пустинята, по точно към малките дюни на М’хамид. Пътят ни минаваше през град Загора, където спряхме за почивка, обяд, разходка и непланиран пазар! Едно влизане в магазинче за типични марокански шалове, се оказа първият ми сблъсък (неуспешен) с продавач на бижута. Да свалиш цената с около 10% ми се стори като сделката на годината, поне! Радостното изражение на неговото лице ме убеди, че сделката е била невероятно изгодна, но не за мен! Този „неуспешен” пазарлък се оказа полезен, защото в следващите дни така се развихрих, че мога да кажа без да преувеличавам, че разплаках няколко продавача в други градове, на едни други пазари!




image

град Загора

image

Голям избор от ръчно изработени берберски бижута

image

Обичайна гледка по пътя

image

един типичен град с типична "главна" улица

image

село преди пустинята

image


Дори от снимките си личи, че пустинята, или по-точно, на границата между владенията на човека и безкрайните пясъци, гледката е тъжна, но внушителна и респектираща – кара те да осъзнаеш, че си само една песъчинка, която може да бъде отнесена от първата буря…

image

последното село преди пустинята, 
последният стожер на цивилизацията!

image

последните палмови дървета (или каквото е останало от тях), 
а зад реката започва нейно величество Пустинята

image

Имаше и палми със странна форма!

image

както и огромни дървета...

image


На следващият ден решихме, че ще е загуба на време да оставаме в Уарзазат – град като град, с „обичайната” медина, та решихме да минем някакви си 400 и кусур км в едната посока, но да отидем до голямата дюна в Мерзуга. Цял ден ръмеше, а в късния следобед  дъждът се усили и премина в буря със светкавици, които раздираха небето и накараха реките да се разлеят и да залеят пътищата! Беше невероятно пътуване, а дюната я разгледахме под дъжда и с вятър, който ми пълнеше очите с пясък… та рев и сълзи на голямата дюна!! Мястото е невероятно, но са необходими няколко дни за една екскурзия с камили в пустинята и нощуване в палатка… Някой ден…

image

Хора, пътища, камиони...

image

М"гуна - страхотни камъни!!!




image


Ботанически музей в средата на нищото с макети на динозаври!

image

Любимият ми крайпътен хотел! 
Представете си, че името го произнася 
българин от Русе (например)!!! (сн. долу)

image


Голямата дюна на Мерзуга!!!

image


Много е голяма!!! Планина от пясък!

image

Да оставим две следи....

image


За нас - екзотика, за други - роден дом!!


image

Част от наводнените пътища

image


На следващия ден потеглихме от Уарзазат към океана, по точно към Агадир – градът разрушен през 60-те (ако не се лъжа) от много силно земетресение и построен наново, така че в момента конкурира всеки един голям европейски средиземноморски курорт! Но, за Агадир ще стане дума по-късно! По пътя спирахме на много места – селца, местности или просто в отбивки, за да се насладим на невероятните гледки! Не подминахме и град Тарудант (на който и до сега казвам Турандот, неизвестно защо), наречен малкият Маракеш. Там срещнахме един млад мъж, който естествено предложи да ни разведе из града, но изрично предупреди, че не иска да му плащаме, а понеже учи английска филология, иска да си поупражнява разговорния английски. Оказа се, че и други неща искаше, но всичко се размина без инциденти!



image

Киностудията, където тогава снимаха фараонски филм!

image



Тези вградени в хълма каменни къщички бяха много впечатляващи, 
а зад тях планината със заснежени върхове!

image

За тази снимка платих с много шоколад!!

image

И още наводнени пътища, през които следваш момчето, 
което ти показва плитките места

image

image

Една от портите към стария град на Тарудант

image

Центъра на Тарудант

image


Следва - Част IV - Мароканското крайбрежие на Атлантическия океан




Тагове:   Мароко,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hera - Благодаря!
03.12.2008 01:24
Беше ми много, много приятно :)
цитирай
2. cefulesteven - Отново толкова вълнуващо!!! ...
03.12.2008 07:05
Отново толкова вълнуващо!!!

Невероятно е умението ти да споделиш по такъв начин пътешествието, че да направиш всички съпричастни.

Ако бях Ти-Ви бос нямаше да се замисля и секунда, взимам те и те пращам по всички точки на планетата. Па, ако ще жив да ме одереш.

Заслужава си.
цитирай
3. zulu - hera
03.12.2008 09:12
Радвам се да те "видя" пак, Хера!!!
Поздрави!:))
цитирай
4. zulu - cefulesteven
03.12.2008 09:17
Ти ме развесели рано сутринта с този коментар!!!
Последното нещо, което бих направила, ако можех да обикалям света, е да "одера виновника" за такова удоволствие!:))
Но, като ми ги говориш едни такива, се замислям, че на доста места съм ходила - да не взема да ви засипя с пътепеси и снимки?! ;))
цитирай
5. glarus - zulu
03.12.2008 09:28
Направо ми поднесе най красивия сън.
Много ми харесва непознатото и екзотичното в цялото ти пътешествие. И гида - направо си е да го изядеш... Разказвай още по - подробно. Как живеят камиларите в пустинята?
Какъв е тоя чай не е ли студено каркаде?
Направо си е кеф да се отнесе човек с теб.
Чакам още мното от теб.
Поздрави!
цитирай
6. zulu - glarus
03.12.2008 09:47
Хей, с такава "публика" мога да разказвам с часове!!!
Чаят е топъл, черен + мента, и е силен!!
Колкото до живота на камиларите ми се иска с очите си да се уверя! За камилите и камиларите ще стане дума и в следващата част!! :)))
Поздрави и усмивки на теб!:)))
цитирай
7. анонимен - ..странно....
03.12.2008 10:40
...много странно сутринта се зачетох,че нашия "любим" от всички цар е на неофициално посещение в Мароко..по точно на гости на Муньос...и там се споменаваше ,че този Муньос е учредител или отрктивател на някакъв фестивал на някакви вещи...ти чувала ли си за този фестивал.....и те ти булка сасов ден..попаднах на една великолепно снимана и разказана екскурзия...благодаря ти и .....усмивки от мен.....
цитирай
8. lilims - Пътешествие в приказка-БЛАГОД...
03.12.2008 10:56
Пътешествие в приказка-БЛАГОДАРЯ!!!
цитирай
9. zulu - анонимен - ..странно....
03.12.2008 10:56
Не знам дали е странно, като се има предвид, че зетката Муньос е роден в Сиди Ифни (за това градче в следващия постинг), та заради топлите връзки на "нашето" царско семейство и кралското семейство на Мароко, България за мароканците не е такава неизвестна точка на географската карта! Не съм се интересувала от светско-социалната ангажираност на Муньос в Мароко, така че - не, не знам нищо за фестивал за вещи!
Благодаря ти за коментара! Поздрави и усмивки и за теб!:))
цитирай
10. zulu - lilims
03.12.2008 10:59
Да, много точно казано - Мароко е пътешествие в приказка!!
Поздрави!:)))
цитирай
11. hara73 - прекрасно е ....
03.12.2008 11:03
Щастливка , завидях ти благородно :-)))) Още много такива изживявния ,ти пожелавам от сърце :-)))
цитирай
12. zulu - hara73
03.12.2008 11:04
Благодаря ти, мила!!! Да ти се връща!!! :)))
цитирай
13. cefulesteven - zulu
03.12.2008 11:29
"Но, като ми ги говориш едни такива, се замислям, че на доста места съм ходила - да не взема да ви засипя с пътепеси и снимки?! ;))"

Направи го, защото наистина си много добра в умението да направиш човек съпричастен на пътешествието си. Тръпка са истинска тези постинги.

Сега наистина и съжалявам и не съжалявам, че тази година бях толкова близко до Мароко, а не можах да го видя с очите си.

Съжалявам, защото не съм предполагал какво съм пропуснал.

Не съжалявам, защото каквото съм пропуснал, донякъде покрай теб изживях.

цитирай
14. zulu - cefulesteven
03.12.2008 11:37
Не съжалявай за нищо!!! Нищо не си изгубил - животът е пред теб!!! :)))
С удоволствие ще постна още пътеписи, но ще отнеме малко време, защото повечето снимки са от периода преди цифровите фотоапарати, та ще се наложи малко сканиране...
А и коментарът ти ме накара да се замисля, че независимо къде и колко човека са посетили дадено място - всеки разказ е уникално пречупен през индивидуалното усещане! Има т.н. "тривиални" дестинации, описани така, че да се чудиш дали за едно и също място става на въпрос!!
цитирай
15. tinna - Поздрави за поста
03.12.2008 12:00
За миг се пренесох назад във времето, още повече, че днес ми предстои важно събитие и красотата, на която ме направи свидетел ми подейства разтоварващо.
Един въпрос: сигурно е очевадно, но моите опити да прикача снимка/и към постинг остават без успех. Как я правите тая "магийка"?
цитирай
16. zulu - tinna
03.12.2008 13:11
Успех и късмет днес с важното събитие!!!
Качването на снимки се оакза най-трудоемката и тутава работа, може би защото качвам доста снимки!!!
Ще ти пиша на лични, за да не занимавам тук другите с "техническата" част! ;)))
цитирай
17. анонимен - :-)
03.12.2008 13:38
от мен - 1 голяяяма усмивка
:-))))
anothercat
цитирай
18. zulu - анонимен - anothercat
03.12.2008 13:41
Светът е оцелял защото се е смял!!!
Повече поводи за усмивки, а ако няма поводи, значи има причини за много смях!! :))))
цитирай
19. eien - Маракеш!
03.12.2008 15:17
Трябва да е приказно !
цитирай
20. zulu - eien
03.12.2008 15:40
Да, приказно е!!! :))
цитирай
21. emil60 - О, миг постой ли?
07.12.2008 11:08
Хубаво на това хубаво е, че си го запомних завинаги. Този /знаете кой/, който е казал “О, миг постой....!”, може да ми завижда...Просто си задържах още един хубав миг! Благодаря!
цитирай
22. zero - :))))
07.12.2008 11:57
Много ми харесаха и трите ти поста за Мароко. Благодаря ти че сподели впечатленията си.
И снимките са супер.
цитирай
23. zulu - emil60
07.12.2008 12:57
Радвам се, че съм ти харесват моите "мигове"! Благодаря за кометара и хубав ден на теб!! :)))
цитирай
24. zulu - zero - :))))
07.12.2008 13:00
И за мен е удоволствие да споделям впечатленията си с вас - така отново и отново ги преживявам!
Поздрави и на теб! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zulu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 410318
Постинги: 113
Коментари: 1226
Гласове: 7586
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930