Прочетен: 13078 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2008 21:15
Веднъж видяна, Казабланка не заслужава да й се отделя повече време, така че на третият ден натоварихме Реното, което бяхме взели под наем и възможно най-бързо се изнесохме от градът на белите къщи, които всъщност бяха мръсно-сиви. От около 2 години магистрала свързва Казабланка с Маракеш, така че пътуването е удобно и с нищо незапомнящо се. Първото ни спиране беше на бензиностанция „Африка”, направена по подобие на европейските – с кафе, ресторант, зона за децата, за отдих, магазинчета… Освен че беше ново съоръжениетo, веднага ти се набива в очите изключителната чистота – да ти е драго да хапнеш и да посетиш тоалетните и баните! От този момент натам, бензиностанциите, носещи името на континента на който се намирахме, ни станаха любими и до края на пътуването се опитахме да не им изневеряваме! В първия си постинг не споменах, че мароканците са изключителни любезни и мили хора. Разбира се, в много от случаите се налага да си платите за тази любезност! В Казабланка си платихме за „тура” на пазара в стария град, а гидът се оказа и нещо като бодигард – предотврати класически обир с рязане на раницата, не се отдели и за секунда от мен и, трябва да си призная, имаше леко стряскащи моменти! Поредното доказателство за полезността от самонатрапващите се гидове бе влизането ни в Маракеш, където на един светофар помощта си предложи един чичко моторист. Аз имах карта, плюс напътствията и наставленията на собственичката на хотела, Елиза, според които нямаше начин да не го намерим бързо и лесно, въпреки че бе разположен в медината! За да не обидим любезния човек, решихме да караме след него до центъра на Маракеш, пък после любезно да му благодарим и да се разделим по живо по здраво! На всяко по-голямо кръстовище, чичкото ме караше отново и отново да му показвам името на улицата и хотела, в който отивахме, та на петия светофар се замислих, дали е наистина толкова лесно да намерим каквото и да е?! Ужасът започна с влизането в стария град, където освен коли, в двете тесни платна и във всички посоки се движеха автобуси, колоездачи, каруци, хора на коне, магарета, камиони, мотоциклетисти (като нашият чичко гид) и пешеходци, които не признаваха тротоари, знаци, предимство…. Тези 20-30 минути до паркинга, на който ни заведе човекът, ги изкарах предимно със затворени очи и здраво стиснала колана, защото имах чуството, че съм попаднала в електронна игра, в която трябва да преминеш на друго ниво, без да убиеш, сгазиш и бутнеш другите участници… След като оставихме колата, без да сме сигурни, че ще можем пак да се върнем при нея, тръгнахме из стария град, за да търсим хотела. Започна ново ниво на електронната игра, този път пеша, през ей такива улици (виж снимките), широки не повече от 1,5 – 2 метра! Наляво, надясно, направо, наляво, обратно, през тунелче, което смърди, а като се объркаме – пак обратно и така до без край!! Бавно и сигурно се насажда чуството, че те водят някъде, където няма да е много хубаво, а и не знаеш дали наистина те водят към хотел?! На всичкото отгоре, спирахме при други мароканци, с които нашият чичко разговаряше, сочеше ни, шушукаха си, навикваха, което още повече те караше да се замислиш къде по дяволите отиваш?! Няколко пъти сменявахме допълнително наетите гидове, докато накрая с помощта на едно дете, двама подрастващи и нашият чичко, спряхме пред някаква врата, пред която „оригиналният” гид каза: „Тук е вашият хотел!” На вратата се показа някакъв мъж и след като си размениха няколко думи и погледи, от които нищо не разбрахме, ни подкани да влизаме! Изобщо не исках да влизам! Не на мен тези арабски номера, си казах аз! Още повече, че собственичката трябваше да е жена, а тук някакъв съмнителен тип! Както многократно ми се налагаше да обяснявам в Мароко, ние сме от България, а не сме наивни американци, всичко трябва да се провери, доверие – никому, та извадих телефона, обадих се на въпросната Елиза и след като се оказа, че въпросният човечец е управителя на хотела, се разплатихме с „нашия” чичко, без когото никога нямаше да намерим нищо в този средновековен лабиринт на стария град, влязохме в хотела, наречен като повечето „Риад медина” и някакво име, т.е. къща в медината (старият град). Тези къщи нямат прозорци към улицата, а вътрешен двор без покрив, вграден в къщата, така че стаите имат прозорци, които гледат към двора! По-скъпите хотели в старият град имат във вътрешния двор басейн и градина и предлагат невероятни емоции и арабско разточителство! Е, има си и неудобства! Холът ти е под открито небе, най-много покрит с тента, така че ако вали…
Тук уличката свършва с вход към риад
Между къщите
И това е хотел
Уличките нощем
И през деня
Въпреки всичко, моето мнение е, че ако си в Маракеш, е най-добре да отседнеш в стария град, за да си близо до площада, където от векове та и до днес тече „купона”! И като в приказките, щом се спусне мракът, ти се впускаш в приключения – дали ще гледаш укротителя на змии, или ще слушаш приказки, или ще се направиш на смел и ще чуеш предсказанията на врачката, или ще гледаш танцьорките на ориенталски танци (бяха травестити по 1.90 м!), или просто ще хапнеш в един от многото палаткови „ресторанти” на открито, където готвят пред теб и за теб! Едно е сигурно – няма да скучаеш! Ако не можеш да решиш, можеш да седнеш на терасата не едно от многото заведения, заобикалящи площада и да се наслаждаваш на вълшебната гледка! Преди това е хубаво да си направиш временна татуировка с къна на ръцете, а и на краката (все пак си в Мароко!)
Една от главните улици към площада
Обичайна гледка на пазара
Към площада
Пиаца за такси
И много фреш, за да сте фреш за вечерта!
Укротителят на змии в действие
Не ви трябва специално място, за да ви татуират
или да ви лъснат обувките
от тези веселяци няма отърване!
друг поглед към площада
От терасата на кафето се вижда това (горе)
тук всички са групирани по интереси
и змиите разбират от музика!
част от площада между терасите на две кафенета
време за вечеря
и за танци!
Докато е светло е хубаво да се разходиш из покрития пазар на стария град, с над 6,000 магазинчета, и да се почустваш като в приказка, докато се пазариш, пазаруваш или просто разглеждаш и докосваш множеството чанти, бижута и всякакви джунджурии, предлагани от търговци и сръчни майстори!
из уличките на покрития пазар
вани до гердани... всичко има
а зад магазина боядисват платове и прежди
пушенето не съкращава живота, но и не ставаш по-хубав!
Не е лошо да се излезе извън стените на стария град, за да се убедиш, че ако има някой изостанал в строителството и благоустройството, не са мароканците! Е, знам че Ив Сен Лоран има къща в Маракеш, а не в София, но остава едно тегаво чуство, че дори арабите в северна Африка живеят на по-чисто и в по-хубави блокове! Така че не пропускайте една обиколка с двуетажен открит автобус!
външната стена на медината
място за почивка
из квартала с двуколка
много материал за текила!
Една от портите към стария град
само няколко от многото зимуващи щъркела
не пестят водата!
"Народният" театър на Маракеш
Това не е тяхното народно събрание (въпреки Мерцедесите), а "обикновен" хотел
"Панелка" в новата част!
и за да не забрави човек, че е в Африка!
Розова спретната къщурка
и още фонтани!
...и цветя..
Стените служат и за това (долу)
И една констатация, за която услужливо бяхме предупредени от една навременна статия, прочетена в самолета на път за Мароко! Кухнята в Маракеш вече не е това, което е била! Така че не очаквайте да изживеете кулинарен делириум точно в Маракеш! Съветът на специалистите е, да хапвате на площада, където готвят на открито и то само на места, където и местни хора се хранят или в по-скъпите ресторанти в новата част на града! Въпреки че има малки невероятно красиви ресторанти, разположени на озеленени тераси на сградите в стария град, където е удоволствие да поседите, да починете и да се освежите с чаша арабски чай! Ако искате бира – на повечето места няма, защото действа принципа на лицензите – само хотелите и някои ресторанти имат разрешителни да продават алкохол!
А колкото до температурите – дори и през февруари през деня е много топло, около 26-28 градуса, но сутрин и вечер е хладно!
ВАЖНО за българите в Бенгази: Турски кор...
Кристалина Георгиева: Либия е пред хуман...
"Америка за (унищожаване на) Българ...
професор Вучков разказва за сексуалния с...
Благодаря за разходката :)
Поздрав!
Поздрави и на теб!
Поздрави и ти пожелавам много туристически емоции и на теб! :))
Радвам се, че ти харесва "пътешествието"!! Има още няколко части! ;)))
вече чакам продължението :-)
Работя вече по продължението, но имам толкова много снимки...
Хем зяпнал от удивление, хем не мога да сдържа усмивката си на места.
И с нетърпение очаквам останалите епизоди.
В интерес на истината, Маракеш е страхотно място, всеки е чел, чул, видял нещо за него. Запланувала съм още пътувания до този изумителен град! Но останалата част от Мароко, която кръстосахме... направо ми взе ума... :))
Blagodarq! 4akam o6te!!!
Do skoro!
Поздрави!
В очакване на следващата част......:)
01.12.2008 06:07
Поздрави! :)))
01.12.2008 10:48
01.12.2008 15:58
Anonimen 21, idvam sled dni i ne iskam da si trugvam ot Magriba! :-)... shte sme si sasedki, znam koya si, mila 21
Поздрави и целувки на всички вас, където и да сте в Африка!!!
Мисля, че трябва да споделите и вие вашите преживявания!! :)))
Ще ти споделя една тайна - мечтите се сбъдват! ;)))
02.12.2008 21:38
Поздрави!!!:)))
02.01.2009 16:22
може ли да кача този ти пътепис на сайта http://patepis.com? Събирам разкази от цял свят на него. Напиши ми мейлче моля на stojtscho@yahoo.com
Поздрави
Стойчо
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола