Не помня вече кой си,

нито как изглеждаш,

дори в очите ти забравих

по памет да се вглеждам –

дали са все така добри до жалост

или пък зеят като празнини на

отлетяла и безплодна младост …

Отдавна беше, сякаш цяла вечност -

онази пролет или пък беше есен -

забравата потъна в безразличие,

заглъхнала е в зима песента…

Сега е тихо и спокойно като лято - 

без бури, но и без двуличие

и само мъничко щурче понякога щурее

в сърцето ми до рано сутринта...

хубаво е!

поздрави :))

ех тази муза...никога не ни оставя да спим като нормалните хора :)

Подрави, много ми хареса!

Понякога будуваме със тази муза,
обичаме се, после пък се караме,
тя зашлевяваме със черни стихове,
а аз подлагам другата си буза...

Поздрави и на теб, omnia! :))

Хубаво е! Поздрави:)))

Благодаря!
Поздрави и на теб! :))

Зарових се из блога ти, очарована съм...
А в блогрола ти са много от хората, които страшно ценя (някои познавам лично - Стеф, Пинче, Фенриз...)

Някои от тях и аз ги познавам лично! И не спирам да се радвам на таланта им!!!
И теб чета с удоволствие, макар че напоследък нямам много време ни за четене, ни за писане! :))
Поздрави и хубав ден на теб!