Денят когато щастието си тръгна,

като изскубна и отнесе снопове от

избелели от злоупотреби чуства,

стана непосилно много тихо,

та даже чувах разговора на мухите

които заедно със мен се взираха

в размазания силует на

цял един отдалечаващ се живот…

Денят във който щастието

ми изневери и ме напусна

в очите ми избухна буря -

светкавици злосторни 

раздраха ретините, които нароиха

безброй угасващи звезди,

клепачите провиснаха под

напора на спомени забързани

да хванат пътя без да ми оставят и следа,

за да последвам слепешката

последна някоя издъхваща искра….

 

Денят след който щастието

окончателно затръшна ме и тръгна -

щастливо слънце отърколи се над мен,

но нямах аз с какво да го погледна -

безсмислено огрява, хаби се ден след ден…

Аз коленича и моля се за дъжд….

Доста тъжно.. дано дъждът дойде скоро и умие тъгата ти ..

гледай по-философски на нещата и на тъгата, в частност! :))
Всичко тече, всичко се отмива.....
Тъгата ми помага да не забравям, че съм лесно ранима, а дъждът пречиства ....

Поздрави от вече веселата Зулу! :))