Адажио в сол минор е окупирало тишината около мен и резонира със силата на вътрешната меланхолия на тотално превзелата ме тишина.

Плачът на струните е в пълен синхрон с нежно потръпващите стонове на притисната в ъгъла бездомна душа.

Благодаря ти за невероятната музика!

Бавно гали тишината
чудесното Адажио!

Радвам се, че ти харесва!

бавно гали тишината....
Много хубаво казано! :))

и само убиваната от болка душа може да се превърне в птица и да полети...
красив постинг...
усмивки:)))

Благодаря за милите думи!!!

Поздрави!

Мелодията на самотата!:)

за мен по-скоро това е мелодията на отчаяната невъзможност, през която плахо се прокрадват, като ефирни сенки, звуците на надежда за сбъдване на съкровеното....
с други думи - това неземно адажио е музикален израз на затишието преди карнавала.... ръба на най-тъмната част на нощта преди раждане на мечтите... и т.н.
;))