В просъница дочувах новината

за някаква изперкала от кризата жена,

която скочила от покрива на
небостъргача, построен от

нейната мечта за вечно лято, гарнирано

със щипка щастие и мъничка щафета топлина.

Говореха, че в бързината забравила дори

да дооправи детските легла,

очите си тя не измила от страх водата

да не разколебае треперещата й ръка,

с която си помогнала за скока рано сутринта.

Минути някакви преди зората да я заслепи

успяла тялото си в полет първи като за последно

да размаже на паважа на живота и да заличи

решенията от първо до последно грешни.

И в този миг между живота и смъртта,

понесената в полет птица без крила разбрала

какво наистина е пълна, абсолютна свобода

и може би видяла е спасение от своята съдба,

но липсва инфо – само локва очертна празнота...