Препъвам се от щастие, докато крача

по булевардите широки на света,

оплитам се в лианите на джунгли непознати,

населени с невероятни, приказни и мили

митични същества. Залитам неуверено –

какъв е този свят - подхлъзвам се, залитам,

опила се от красотата, но не падам, а само  

се разтварям в топлината на влюбените ти ръце.

А после плувам сред безгрижие, с наслада

в бистри пълноводни езера и само

звънкият ми смях отеква през девет

планини в реалността, но аз не търся истини,

загърбила лъжата, в междинността намерила уют -

отказах се да бъде непременно права,

за щастието венчах се и не чуствам студ

Но ето изведнъж, о Боже, какъв е този шум?

прилича ми на тона на аларма, глас извила 

в неподходящо и безбожно ранен час,

последвана от нова доза криминални новини

на фона на все така дъждовната прогноза,

вещаеща студена, продължителна и бяла зима,

започваща със първите от много, есенни слани....