На С.

Героите с доспехи отдавна са във пенсия,

сега живеем метросексуално и банално,

навсякъде се пие „друга бира”, а от нея

главата цепи като със тесла...

Не мога, дъще, със съвет да ти помогна

дори и да прелиствам до отмала

многотомника на личния си опит,

че моите съвети стигат до клишето

„заменям расов кон за ялова коза”,

и цяло ято от балони, въплътили

всички неизпълнени от мен мечти,

отлитат многоцветни към безкрая

за да се обезличат до сиви укори

какво могло да бъде, но не е било

и аз изпращам ги, приседнала накрая

на собствената си, изтръпнала

до равнодушие, обрулена душа

и иска ми се нещо мило да ти кажа -

надежда, оптимизъм да изстискам -

и нека да е само грам, за да започнеш

да надграждаш и вярата и любовта,

но преди всичко друго своите

най-свидни момичешки мечти,

от които нощем, там вляво, много те боли…

Обичам те, не знам това дали ти стига

да простиш за миналите грешки, за

времето, когато си копняла през сълзи 

да бъда с теб, да те прегърна и погаля…

докато аз през три земи в десета

опитвах се за нас красив нов свят да изградя…

Да бъдеш майка изискват се години,

търпение, любов, а много често

не стига и един живот, а „филма” няма

повторение във друго по-щастливо измерение…

 

в душата ми влезе с тези редове....
и пак някакво странно стечение на мисли...
посреднощ писах разни писма до бъдещето, кой и кога ли ще ги чете и каква ли ще бъда аз тогава..

не знам.... някакъв странен ден, нападнаха ме мислите...
и нищо случайно няма ;)))

Харесва ми!

за споделеното мнение! :)))

Поздрави!