Извайвах себе си в извивките

на всичките си страхове

Извайвах мислите кръстосани

в агонията на моите си бесове

А теб изваях в сънищата цветни

с дъги над прясно окосените жита

Изваях нас прокудени навеки в рая

анатемосани от чуждите длета…

 

Мисля, че знам откъде е провокирано ;)

Поздрави за стиха!! Понякога провокациите раждат наистина много добри неща :)

Ами, понякога на провокациите трябва да се отговори! ;)))

Да, но не всеки успява да го направи добре :))
А може би конкретният провокатор има шесто чувство и е знал какво ще се получи ;)
Но да не гадая, той сам ще си каже :)))

И аз мисля, че сам ще си каже!! :)))

Ти си Микеланджело на стиха :)

ласкаете ме..... :)))

Думите понякога ми не стигат :))
Жаки, ще си опиташ ли късмета ( таланта) да допишеш моето писание? :))

прочетох твоята 1-ва част преди малко, ама съм в странно настроение, та ще се въздържа (за сега)! Че така ми е чоглаво, та чалгаво, да не ти спамя блога с евъргрийн истории тип "шампанско и сълзи", "бурята в сърцето ми" или "мъжете всичко искат", хахаха

и ти да си изваяна, Жаки, че да бъдеш в тон със стихотворението си...;))

От време на време съм толкова изваяна, че другите губят образ и картина! ;)))

нищо чудно и да ги вкаменяваш като Медуза Горгона...;)))

В съвременен вариант тази легенда би звучала по друг начин! ;)))