Имаше един виц, който завършваше с тази фраза…. Всъщност ставаше въпрос за напушено зайче, бобър и хипопотам, но това е друга тема.

Има моменти, когато така си се препълнил с тежки мисли, че те е страх да издишаш, за да не предизвикаш я буря, я друг катаклизъм. И продължаваш да се усмихваш, да си разговаряш с приятели и познати, като ги оставяш с впечатлението, че си един от най-щастливите хора на земята. Е, има си и признаци, които са като сигнални лампички, но дори и ти отначало ги игнорираш като им намираш логично обяснение. Безсънието, например. Или да се потопиш в чуждите драми, поднесени ти под формата на филми и сериали. Това го наричам своеобразно бягство от твоите проблеми, докато съпреживяваш чуждите. Нещо подобно на един от начините ми със справяне с тежък вирус – свалям руски военни филми, без значение дали са за втората световна или за Афганистан, важно е да „потъна” в тежки войнишки окопски драми в Чукотка или Чечня, все тая! Докато потръпвам от ужасите на войната, забравям за високата температура и треската от поредния вирусен щам, а лишенията и страданията на хората ме убеждават, че съм нищо друго освен една лигла, дето не може да се оправи с една гнойна ангина!

В паузите между филмите и сериалите се опитваш да не мислиш за всичко, което някак си саму няма да се оправи, за чакащите задължения, за отложените разговори, за срещите с бюрокрацията, за всичко, което съставлява смисъла на обикновения ден. И лека полека се замисляш, че смисъл няма, както и че няма необикновени дни. Всичко се превръща в малки камъчета, които аха да ти катурнат и без това едва кретаща каручка. И продължаваш да гледаш филми и сериали…. До един момент, в който трябва  да спреш каквото там гледаш и да обърнеш лице към амбразурата на ежедневието, а то те подкосява с точна стрелба. Но точно в този момент на тебе не ти се иска да си в ролята Матросов ли беше онзи герой, няма значение, и не ти се запушват никакви оръдейни дула с тяло или дюшеци… Защото ти е все тая, защото един откос ще поемеш, но утре пак и в другиден пак… отначало и отново. А защо?! Е, това не можеш да си отговориш. Какъв е смисълът?! На кой му пука?! И потока на мисълта поема в онази посока, неясната, в тъмната страна на всичките ти страхове. Ти поемаш въздух и мълчиш. Пак поемаш и още по-плътно стискаш устни. Но нещо в погледа ти натежава, нещо ти пари в гърлото. Усмихваш се, даже на моменти вадиш целят си арсенал от смешни, весели и заслужаващи си споделяне случки, защото е тъпо да плашиш другите с твоите черни тлъсти месоядни бръмбари. А единственото ти желание е да се оставиш да те налазят и да се свърши. Какво пък толкова! Поне да имаше някаква нишчица, за която да се хванеш…. Въртиш в ръцете си някакво кълбо, но откъде и да го погледнеш, никаква нишка не виждаш, всичко е скъсано, възелчета се заплитат в пръстите, няма как да се разплете кълбото. И пак вдишваш, но не издишваш…. Ставаш разсеян, раздразнителен – как се живее без да издишаш?! Дробовете ще ти се пръснат от напрежение. Не искаш да слушаш за залези, изгреви, птички, нито вече ти помага порочната практика да се успокояваш с чуждата драма и нещастие. Стигаш до революционната ситуация дето си осъзнал, че не можеш само да вдишваш, но не искаш и да издишаш. Винаги се намира повод за началото на края! Може да е мила дума, която си мислиш, че не заслужаваш. Може да е непремерена дума от „свой човек”, която отприщва бента и язовира те залива с черните си води, а ти искаш да се удавиш!

Та в такива моменти е необходим един единствен приятелски жест по рамото и думите: „Бобъре, издишай!” Без патос, без укори, без „животът е прекрасен” истории…. Понякога аз съм човекът, който ги казва тези думи, но понякога съм бобъра…

 

 

ободряващо е, без да те докара до бодрящина. Издишай! Аз го направих...
:)))

Издишах, уж....
:)))

Дано твоята въздишка/издишка е бял кахър,че никак не е хубаво.
Странното е,че точно така се чувтвам и аз,но от толкова стискане на устни и вътене на кълбета в ръце,немога да го издишам като теб!

Поздравявам те.

Бели или цветни кахъри, все са си кахъри...
Издишай, както можеш, не задържай....

Поздрави на теб! :)))

"Бобъре издишай!" - кажи ми го:))))

Бобъре, издишай!

Дано ти помогне и на теб! :))))

Има една добра песен на ФСБ, " Високо, високо, високо..." Там се казват разни неща по темата. С други думи, не трябва да се оставяш да потъваш в ежедневието. Как става..ами всеки си намира или не намира начин. Аз съм намерил своя,и този с " Издишай, Бобъре!" също е вариант, но по-скоро краткосрочният, целящ оцеляване.
Моята рецепта е- Спри за момент, огледай се, ослушай се, постави си реалистична цел и си я постигни възможно най -бързо. Иначе се забатачваш във всичко това, за което говориш. И е добре това да е голяма цел, разчастена на множество малки, които проверяваш и отсяваш в движение, за да не губиш време. Отсявайки, достигаш до някаква истина, нещо ново и постижимо, добиваш увереност в себе си поне. И оттам нататък не е толкова трудно вече.
И не казвам, че това непременно работи при всеки еднакво, но пък е проверен начин. Е, трябва и мъничко късмет, разбира се..! И после да докладваш успя ли да постигнеш нещо!
Поздрави!
:)

Прави си, значи.... ама.... има и такива моменти бре човек!!!
За да можеш, както ти казваш да се спреш, да се ослушаш и да намериш "рецептата", първо трябва да издишаш, за да може да започне този своего рода "оздравителен" процес!
А, колкото до късмета.... знам ли... не съм го срещала тези дни....
Поздрави и на теб! :)))

Никой никому не дава даром,трябва воля и сила.Привидно е само,че е по лесно да се живее в днешно време,всъщност изобщо не е така.Не говоря само за България,но ако имаме някаква българска трагедия е ,че сме се оплели в митове и съзерцателен мързел в очакване на Годо.Доколкото знам,всички са си останали само с очакването му...
Та и тук така, само с тръшкане и разсъждения не става, трябва воля,план и възможности.За което се работи постоянно-образование,опит и всичко такова,което би ти дало възможност да си ОТНОСИТЕЛНО самостоятелен човек.Щото другото е невъзможно или поне не в този свят.
А до късмета опираме винаги, аз имам също една теория(и практика!),която наричам " Предизвикания късмет". В смисъл, да имаш сетивата и възможността да усетиш,че витае наоколо късмета ти,за да се пресегнеш и да го уловиш, без да го изплашиш.Щото ако не го забелязваш, все тая, както и ако го уплашиш и не успееш да го хванеш. Та и за късмета може да се поработи малко,както е видно. Е, има и вариант да си намериш някой с мнооого късмет и да се отъркваш отвреме-навреме о него,току виж прихванала си и ти малко...:)))

Съгласна съм с теб! И не чакам Годо, май никога не съм го чакала...
А колкото до провокациите към късмета, аз бих казала към живота изобщо - човече, трактат мога да напиша на тази тема! И не смятам да се отказвам от тази практика!
Всичко ми е ясно - като на дървен философ! ;))
Просто казвам, че има едни моменти... въпреки цялата логика и т.н.... на!
Колкото до "отъркването" в човек с късмет - не е лесно, всички тичат да ми разправят аз каква късметлийка съм... коеято фраза в момент, когато не съм издишала ме вбесява! Няма угодия, нали!? :))))

Издишвайте само тогава,когато сте сигурни че отсреща няма да си запушат носа....щадете
околните.

От личен опит, предполагам?

Точно така,и никога след чесън....

Успокоих се... значи, след водка може! :)))

Щом ти казват,че си късметлийка-пак добре.
И че няма угодия също го разбирам...
Ами издишай си тогава, сложи ръка на устата за всеки случай и напред отново! И пиши трактати, щом имаш материал, я виж що народ пише ши говори глупости без наличието на какъвто и да било материал!Ама пише,все едно е първоизточник на вселенската мъдрост иначе! И не му пука! Обикновено са хора от електората на ГЕРБ и от типа-" Ние не можем много и не обещаваме нищо, ама за пореден път имаме желание да опитаме на Ваш гръб!"
Я започвай трактата и това е !
:)))

Знаех си, че като си "кажеш", все ще се намери решение!
За издишане - издишах! Никой не припадна, нито си запуши носа!;))
Като си посложа в ред бакиите, за да мога да вдишвам/издишвам нормално, ще настане едно писане на трактати, та знае ли се! :)))

Много по-добре е след скандал с шефовете,поръсен
с 200-300 а и повече грама ирландска ракия - не се
чуват хрипове;)))

Да знаеш,че смисъл ще има някакъв,иначе просто не се хаби. Дървени филосови-дал бог, донякъде и аз съм такъв,та затова и се озаптявам с писането ей тъй, колкото да пиша нещо. Не че искам да кажа,че си от словоблудстващите,просто уточнявам обаче, че народа нещо пролетно го е ударил на нерви, лов на вещици и на кво ли още не!
А откъм решенията нямам грижи, това е нормалното за мен-да взимам решения! И освен че ми харесва го и мога даже! Представяш ли си!?! Предполагам ,че и ти си от тоя типа, та...не те мисля.

иначе и ирландската рАкия ми понася.... и да, не хриптя, ама 200-300 и више мл не са ми в категорията! :)))

за удоволствие, ако се вземеш насериозно.... знаем какво става! :)))
Колкото до решенията, решения вземам всякакви, които в хода на изпълнението им се променят (диалетика, кво да правиш!)
А иначе, не ме мисли.... ;)))

...Не знам дали успях да ти го кажа снощи онова за бобъра, ама ако не съм - гушкам те много :)

аз те разбрах без думи!!!! Не си ли личи!!
Но една прегръдка никога не е излишна!! :)))

Pozdravi za sladurskia avatar :))
Gush!

p.s. (sorry za latineca)

Едно ми е такова булдожко-меланхолично, та снимката на Хари най ми се струва на място! :)))))
Много гуш и от мен! :)))

Я, виж колко постинга е изджавкал!!! :))))