Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2009 20:48 - Декорирана злоба
Автор: zulu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3543 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03.2009 21:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Злобата у нас не е спорадична случка, не е единично и рядко срещащо се явление. Злобата направо си е уродливото ни ежедневие. Вече е нормално поздравът да е „сърдечен” като псувня, „приятелските” комплименти да са пропити от сарказъм, „доброжелателните” коментари да са язвителни. Всичко в името на това да нараниш някого пръв, да му покажеш какъв мизерник е, да унизиш човека срещу теб, без значение дали го/я познаваш. Поводи се намират на секундата. Никога не забелязваш нищо добро у другите, просто си приел всички за селски тарикати, на които трябва да им натриеш носа. Всички се надпреварват да надминат себе си в този изключително популярен в днешни дни спорт.

Правилата са много лесни – няма правила. Важното е да приемеш за истинно твърдението, че всички други освен теб са глупци и некадърници. Трябва да вярваш, че всички други жени са пресметливи кучки, кухи лейки, лицемерни влечуги, на които непрекъснато трябва да им го напомняш, за да не се самозабравят. За целта, където и когато се срещаш с жени, услужливо им посочваш физическите им недостатъците, хапливо им подмяташ злобни забележки, не ги поздравяваш никога и ги гледаш високомерно и презрително. Ако срещнеш мъж, акцентът веднага трябва да падне върху смачкания фасон – ако не е плешив, сигурно има шкембе, или е гърчав щото явно е беден смотаняк, или е несретен комплексар…. Вариантите са много – просто се вгледайте с очи, жадни за кусури. Когато сте в компанията на други хора, винаги очерняйте другите – няма значение кого – редицата е дълга – започнете от политиците, минете през имената на хората от публичното пространство и завършете с всички свои познати. Ще усетите как злъчта мазно се разлива по вените ви, адреналинът ви се вдига, а вие ще се почуствате като великан за когото, Еверест е като малка бабунка пръст над къртичина дупка, където с едно завъртане на петата си ще изпратите егото на когото и да било. Е, няма да забележите, че вместо да се извисите над другите ще се плъзнете в тъмната дупка изкопана от вас, за да се превърнете в част от калта, с която заливате другите…

Вместо да се усмихвате, надявайте най-намръщената си физиономия – не давайте повод да ви помислят за щастлив балък. Не поздравявайте, а си обръщайте с досада лицето в другата посока, за да не би случайно да въведете някой в заблуждение, че сте сговорчив глупак, който само защото поздравява с усмивка, може да бъде измамен. Ако някой е толкова глупав, че да сподели свое лично радостно събитие, веднага му натрийте носа, като му посочите недостатъците и омаловажите мига му.

Ето, ако следвате всичко това, вие се превръщате в пълноценен член на обществото ни. Обществото, което е издигнало злобата на пиедестал, декорирало я е с трикольор и я е обкичило с ордени и медали от републикански състезания за аматьори и професионалисти. Общество, което няма друго хоби, освен това как да прецакаме „другарчето”.

И не се притеснявайте, вчера беше Прошка – сигурно сте се включили с насълзени очи в масовото опрощаване, а днес е нов ден и имате цели нови 365 дни да злобеете на воля: в къщи, на улицата, в магазина, особено пък в градския транспорт, на работното място – навсякъде има толкова „материал”! Почуствахте ли онзи приятен гъдел под лъжичката само от мисълта как ще сложите на място онази дропла от ресторанта или ще скъсате нервите на онзи суяк с джипа, дето ви засече на светофара? Да не говорим за онова бабенце, дето ви бута с евтината си чанта в трамвая или онзи мазен таксиметров шофьор?! Няма да им се давате, я! Вие сте най-добри в тази игра – на краставичар краставици ще продават! Ама ха!

Е, докато вие се справяте с некадърниците, селяндурите и всякакви други нищожества, плъзнали навред, аз пак ще се оттегля във виртуалното, където усмивката железни врати отваря, а добрата дума е жива вода за всяка болка, там където очите не са присвити като за стрелба, а жестовете са, за да погалят, а не да погубят…. Аз ще съм загубеняка за равновесие, но дано да има и други, че олекнахме от този край на люлката…..




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Твърде много идва агресията. Силен ...
02.03.2009 21:05
Твърде много идва агресията. Силен постинг. Много силен.
цитирай
2. kisstherain - чучвам се до тебе на люлката :) ...
02.03.2009 21:13
чучвам се до тебе на люлката :)

Иначе явлението, което описваш е приело застрашителни размери в последно време.
И ако във виртуалното, можеш да се изключиш, то в реалното е малко по-трудно.
Онзи ден си говорехме с Нина, че има групи от хора, с които нямаш избор и ти се налага да общуваш - роднини, колеги, шефове и т.н.
Но че приятелите си ги избираме ние. И с кого споделяме личното си време, е свещено право.
С течение на времето се понаучих да се абстрахирам от типа хора, който си описала. Да ги избягвам, когато мога. А когато не мога, просто да се усмихвам насреща, пък нека да говорят после зад гърба ми, че съм прекалено сърдечна и жизнерадостна и сигурно съм затънала в проблеми, пък си давам вид само за пред хората.. ;)
Дреме ми на катерицата, както един наш добър приятел обича да се изразява :))
цитирай
3. martito - Абе и аз не съм много намерена. . . ...
02.03.2009 21:16
Абе и аз не съм много намерена...
присъединявам се към теб:)
цитирай
4. анонимен - По мои наблюдения
02.03.2009 21:17
във виртуала нещата не са по-различни. Нещо повече, тук като че ли някои си позволяват повече. Опира до човек, не до начин на комуникация - реално/виртуално. Откритата злоба е кофти, но като й теглиш една благословия и на нея и на автора й, поне според мен възстановяваш собственото си равновесие. По-гадна е завоалираната злоба, прикрита и подмолна... Важното е, че и от "тази" страна на люлката има хора, хубави хора, разпознават се лесно :)
цитирай
5. zulu - cefulesteven - :)))
02.03.2009 21:20
да, на моменти твърде много ми идва агресията, особено непровокираната. Оказва се, че много лесно се намират поводи за лошотия, за съжаление...
Поздрави, Стеф! :)))
цитирай
6. zulu - Дилянче, и аз така -
02.03.2009 21:25
дистанцирам се, не ми дреме уж, игнорирам, но напоследък имам чуството, че пристъпът на злобата е в пика си....
Слава Богу, че ги има приятелите, тези които споделят мисленето ми и вярват, че дори и малцина - разлика има!
А, иначе съм съгласна с нашият общ приятел - и ми дреме на катерицата, и ми е транс пениса дето го нямам! ;)))
цитирай
7. zulu - Марти,
02.03.2009 21:27
загубеняците се намираме рано или късно!!! ;))))
Винаги се радвам на твоето присъединяване! :)))
цитирай
8. zulu - анонимен - :))
02.03.2009 21:29
Прав/а си!!! Казах виртуалното, защото там имам избор - с едно "клик" разкарвам грозното, изтривам злобното....
А иначе една "майна" е мярката за реалното оцеляване от другата страна на люлката! Пък дано натежим! :)))
цитирай
9. katan - Поздравявам те,
02.03.2009 21:46
за дисекцията на съвременното ни "общество"!
То това си ни е манталитетът!Заложено ни е с гена!
Но...Аз нали съм си оптимист по природа ще ти кажа,че все още се намират загубеняци за равновесие!
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!
цитирай
10. zulu - katan - :))
02.03.2009 21:51
Така е, такъв ни е манталитета, но това не трябва да ни е оправдание. Животът е прекрасен, когато разбереш, че с усмивка обезоръжаваш злобата, а смехът е пенкилера, и с добра дума обезсмисляш агресията...
Да живеят загубеняците!
Поздрави и на теб! :))
цитирай
11. zulu - Марински,
03.03.2009 12:31
То формите и на щастието са толкова многолики.... И няма идеални хора - за жалост, понякога нараняваме, иззлобяваме, поддаваме се на всеобщото настроение. Нямам конкретен повод за постинга, просто ми направи впечатление, че хората в последно време са по-сприхави и си мислят, че ако нападат със злобни реплики, ще им се решат всички проблеми. И аз като всеки, дето душа носи, имам своите "моменти", когато като "яхна метлата", всяка дума е "bullseye", та го правя само в краен случай! ;)))
А колкото до решенията - всяко решение е предпоследно, но необходимо!
цитирай
12. adiveil - Хубав постинг. Поздрави! Всъ...
03.03.2009 22:58
Хубав постинг. Поздрави!
Всъщност още апостол Павел е казал: "От проклинащите съм проклинан, от благославящите - благославян". Всичко опира до нагласата на този отсреща, до това как вижда света. За "проклинащите" ми е жал, защото те пропускат най-хубавото от живота. И никога, ама никога не са удовлетворени от нещо постигнато, щото пак някой има повече от тях. Какво да правиш - съдба!
А ти за люлката не се тревожи, много сме балъците, ще удържим!!! :))
цитирай
13. zulu - adiveil - :))))
03.03.2009 23:29
Както знаем, всичко отдавна е казано в Голямата книга! Много подходящ цитат си избрала!
Приеми една балъшка усмивка от мен! :))))
цитирай
14. ledzeppelin - Ехх..
05.03.2009 12:25
..жалко,жалко наистина,че никога няма да се промени положението.Просто няма,знам си го.Не,не искам да плюя по скапаната държава и тъпите сънародници.Има и добри,усмихнати хора,които въпреки всичко се борят с тежкото ежедневие.И всички останали си имат проблеми,но когато се усмихват по-често един на друг им е по-лесно.Имам допирни точки с чужденци - сърби и хървати.Просто са различни.Жестовете не са изкуствени,подаръците не са възприемани като подмазване или подкуп,а като нещо съвсем нормално.Хората си споделят,радват се заедно на живота,пътуват,научават нови неща ... Не е задължително да са приятели или роднини.Те се усмихват дори,когато не се доволни от нещо - казвайки "ако може направи го да не е така?" ... Малко сме и все по-малко ще ставаме.За мен това е тъжната перспектива. :)
цитирай
15. zulu - ledzeppelin - Ех,
05.03.2009 12:34
Дано не си прав!!!! Дано и хората намерят смисъл да се усмихват повече и да се държат човешки помежду си... Дано....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zulu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 596424
Постинги: 113
Коментари: 1226
Гласове: 7588
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031