Колкото и да е чудно, понякога така ми се мълчи, че и дума не ми се обелва, направо ми се струва некрасиво някак си да надраскам тишината с безсмислена какафония от звуци. И тези дни така – като замълчах, та цяла неделя… Мълчанието се стеле около мен, и колкото по-гъсто става, толкова по-густо ми е на душата…. И докато си мълчах, се замислих (винаги като замълчиш се освобождава някакво пространство, което бива моментално запълнено от мълчаливи мисли), колко много и различни видове мълчание има. Да не говорим, колко много казваш, когато мълчиш – все неща, които се помнят докато си жив!

Мълчаливото отчаяние, или когато думите, действията са сякаш изчерпани и не ти остава нищо друго освен да се отпуснеш и да се потопиш в тишина. Забелязала съм, че този вид мълчание е придружено с частична слепота и глухота. В смисъл, не забелязваш никой около теб, нито пък чуваш какво ти се говори, защото в такъв момент се чустваш преизпълнен от отчаяние, просто няма място за никой и нищо.

Агресивното мълчание, или когато можеш да изпепелиш някой с поглед. Толкова много обидни думи, които можеш да кажеш, жестове, с които да нараниш, удари, с които да посечеш, се оказват недостатъчни, а ти просто „убиваш” някого с мълчалив поглед, свит като юмрук – кълбо от агресия.

Щастливото мълчание, или когато думите са заплаха за осъзнатото блаженство, в което си изпаднал. Владее те чуството, че можеш завинаги да задържиш в ръка момента, в който се носиш обвит от бяла светлина и си способен да разсееш мрака на среднощната доба и да го превърнеш в сияйна зора. И мълчиш, за да не развалиш магията…

Страстното мълчание, или когато и най-жарките и разпалени думи ти се струват като богохулни и скверни ругатни, присъщи на душевен профан. Такова мълчание е толкова огнено, че мокро ще пламне…

Обиденото мълчание, или когато чужди думи се забиват в теб като люти стрели, които уж дупка не правели, а ти мълчиш и преглъщаш, и усещаш отровата, която се разлива по вените ти…

Сълзливото мълчание, или когато всички думи се изливат буквално като поточета, било от радост или от мъка, защото някой вдишва първата си глътка въздух или е издишал живота с последна въздишка…. И мълчиш сълзливо пред силата на живота….

Пресметливото мълчание, или когато поощряваш и оставяш другите да говорят, докато ти им „кроиш шапката”! Хитро!!!

Мъдрото мълчание, или години умствена еквилибристика за смисъла на смисъла… Рядко прекъсваш това мълчание, но думите ти са като сентенции, синтезирали мъдростта на народите през вековете!

Мъдро ще сложа точка на тези тихи мисли – време е за други тихи занимания….

Богато е разнообразието ти на мълчания, а да открие различният им характер не всеки е способен.

Насладих се на поста ти.

А има и крещящо мълчание:))))

Да, има още много видове мълчание, като крещящо, кретенско и т.н.! Ама снощи много ми се доспа, та съкратих списъка....
Поздрави!:))

Мълчанието си е мълчание...
Аз се радвам, че си проговорила:))

Мълчанието си е мълчание, но и то, завалията, си има нюанси!
А аз дали проговорих или из-мееее-чих, не знам, че ми е едно козе тези дни - много тичане, много нещо... ;)))
Хубав ден, Мартито!!

Блазе им, не блазе им - това е положението, Минке... опа... пардон - Марине! :))))

трябва да се говори, зер, инак никой нямаше да знае, че то съществува.

Крилата фраза ли измислих току-що?
На всички фрази тя е Тържество!
Едно такова фразеологично...
Ах. колко мъдро е! И мое! Лично!
;))))))

А пък аз се радвам, че среднощните ми, незаслужаващи особено внимание тихи мисли те провокираха да тържествиваш фразеологично (и съвсем заслужено)!!!!
;)))))

но защо камбаните не бият...;)))

Бият тези ми ти камбани, та знае ли се! А народът се радует и празнует края на фразеологичната криза, настъпила нЕкъде в средата на миналия петък!!!
;))))

Честит празник!:)))

Време за ЛЮБОВ - по всяко време!!!!

Честит празник и на теб!! :))))

Много си е хубаво да се мълчи, когато усетиш, че му е дошло времето. В тишината чуваш себе си и се наслаждаваш на момента.

Иначе сред толкова много гласове как да познаеш своя?

да не се изгубим в смисъла накрая..

като се изгубим в смисъла, дано пък се намерим! :))

понякога да мълчиш - разтоварва...
няма нищо по-хубаво от мълчанието, под каквато и форма да е...
с мълчание си подреждаш хаоса в тебе (а не с хаозъ - както ти пишеш из постовете си) - особено онези разбъркани мисли, които се блъскат в главата ти като гълъб в клетка... и не ти дават покой...
тишината успокоява... но тишината може и да те побърка...
така че не трябва да се прекалява с тишината :)

нужната доза мълчание на нужното място и време! :)))