Любовта се изнесе напусна

замина на изток и всичко отнесе

след нея ни шепот ни тропот

ни съчка в камина поне перушина

за спомен да беше оставила тук

да ми спомня смеха в тъмнината

искрата в душата която във огън

не се разгоря а изстина без блясък…

 

С нов адрес любовта ми се хвалеше

вчера доволна и сита със чуства

най-чисти пропита изпълнена цяла

честита и бистра от радост преляла

заляла е двама с водопада от страсти

и как са прекрасни и дните и нощите

разлика няма когато там двама са слели

сърцата във дом за бездомната Дама…

много, много благодарим!! :)))
Дамата хич не е бездомна вече ;)
Лека-полека си пренася куфарите :Р

радвам се, че ви е харесала моята закачка!!
Дамата се включи с удоволствие и ми диктуваше на ушенце....
:))))

Впечатляващо е и ми се искаше да ти отговоря с едно кратко стихче, но не смея...

И сигурно се досещаш защо.

Усещал съм същото.

Няма не смея, няма не искам!!!
Ще бъде много хубав отговор едно стихче!!!
Пускай го смело!! :)))

Много е старо, младежко:

Пак идваш при мене, любов,
толкова чиста и грешна,
но дали ще съм готов,
както някога да те посрещна,

че позволих си да те отрека,
в юмрук сърцето си да свия,
да плавам по житейската река,
докато в друга те открия,

откривах красота и доброта,
в прегръдки нежни аз заспивах,
във стихове откривах любовта,
но стихове за любовта си не откривах...

Пак идваш при мене любов,
късна вечер е, хладна, вали...
/дали съм като някога готов/
влез сега, а после ще помислим...

Само дето ти посрещаш, а аз съм я изпратила отдавна, но тя се върна да разкаже за новият си дом!!!
:)))

Казах ти, че е младежко:)))) Сега съм на мнение, че тя е пътницата, авантюриста на духа, че единственият й едрес е: Небесата. Защото там отвежда. И само там е реална, останалото е просто живот.:)))

Да, сигурно си прав! Но основните моменти от "просто живот" се броят по миговете прекарани в небесата...
:)))

и отзивите си ги бива.)))

Поздрави на теб!:)))