Колко пъти ти повторих

че няма смисъл с думи

хапещи и жестове нарочни

уж неволно да се опитваш

да ме нараняваш ежедневно….

 

Колко пъти ти повторих

че мразя тези празни диалози

в които водя монолог наум

но не към теб защото липсва ти

сърце с което да ми отговориш…

 

Колко пъти ти повторих

че не понасям да заспиваш

когато мачкам себе си на

лист хартия душата си изливам

в желание от нежност да се скрия…

 

Колко пъти ти повторих…

Николко, дори не проговорих докато

очите ми се хлъзгаха във пируети

по леденото ти полирано бездушие

стаено в погледи разказващи за малодушие….

оХ...
Защо ли имам чувството, кое те е провокирало да се излееш така....
Отново много силно! Харесва ми страяно много последната строфа - егати финала! Разтърсващ като самото начало!

Пращаме ти много усмивки :)

Накрая видя бял лист... :))))
Което си е истина, това ми е на върха на пръстите...
Поздрави и усмивки и на вас!! :)))

Колко изхабени думи! Такова самообладание си е за завиждане :))))))))

Думите никога не са излишни!! :)))