Въздигам себе си на кръст
да се низвергна, унижа
самонакажа и пречупя…
И милост аз от теб, от тях
не искам и не ми е нужна -
от себе си пощада искам да получа,
да се възродя като се нараня
за всички сълзи, бесове и вопли
нощите и дните ми изгризали кат
плъхове предатели маскирани на феи.
Тръните на розите увехнали но нецъфтели
постеля да са за душата ми навехната,
воят на койоти нека е приспивната ми песен,
сълзите рубинени изстисквам от сърцето -
нека да са сладост те едничка за небцето,
нокти ще забия във очите си лъжливи -
нека изтекат със спомени все още живи,
бялото в душата ще почерня със магия
и всички недокоснати мечти ще пия -
докле разсъдъкът замътен не избистря,
за да мога себе си от тебе да пречистя
и тогава кръстът на живота ще въздигна
на колене пред себе си ще падна
ще си простя, ще хваля Бога, че съм жива
и после истински докрай ще съм щастлива…..
Просто имах нужда да го си го кажа...
и с тях вместо с вино, със своята кръв,
пиянствах и леех я бурно, поройно,
и сам бях камшика над своя слаб гръб,
веригите здраво впили в нозете,
метални и груби, и зли ръбове,
и демони чужди от ярост обзети
горящи със слово мойто небце,
войната която презирах, понасях,
и нейната щерка, сгодила се с мир,
суетното име под сивото расо
на слава мъртвило разгърнала шир,
каишите стегнали китки във хватка,
под бяла престилка, над дълги коси,
тревожното усещане под непонята
и всичко което гръдта ми рани…
Аз сам болестта си бях, и затвора,
копача под тях, що дълбае тунел,
и своята сила, и своя умора,
и средството свое, а може би цел,
палача, а даже и съдията,
мечтата затворил в кутия картон,
бавно отдаваща на топлинатна,
свойте скрижали и своя закон,
и дивото чувство с което изплетох,
словесният дивен, наивен венец,
което увехна като цветовете
които откъснати губят живец,
и прашните листи, пътеки трънисти,
любовното биле което поех,
в наркоза сънувах извори чисти,
дордето умирах и давех се в смет,
и плащът последен на сатаната,
златото небесно примесил в калай,
летящото в себе си, падащо ято,
криле що разгръща във смърт и безкрай,
дъхът който чувствам веч отлетява,
остатъкът сетен, в гръдта ми бере,
преди да остане от мен само плява,
изричам, че имах: Свободно сърце!
****
Не е ново, но навярно пак бих го написал сега, ако не бях вече го написал. Най-малко като отговор, като усещане което улових и в твоето, а и напоследък пак както някога ме е обзело...
Поздрави.
Да, чуството, което е водило ръката ти тогава, е същото, което ме е стиснало тези дни....
Не случайно сме астрални близнаци!! ;))))
Поздрави и на теб.
Как пък и двамата си го избрахме този 14.09 :)))
26.01.2009 00:05
Иначе стихотворението може да не е много силно, но е мъжко и ритмиката му е метална. Не се е харесвало никога на латентни хомосексуалисти и от двата пола.
26.01.2009 22:47
Пиша за всеки, но оценка: "слабо", мога да получа само от авторитет, какъвто, извинявай не си. И не може да бъде някой с доказаното си име на експерт: "анонимен".
Авторката е преценила по-добре, дали има нещо общо в състоянията, а това "плачене", "неразбиране", каквото никъде не съм видял, нито почувствал когато съм писал стихотворението, само ми доказва, че дори не си го прочел, а си търсиш извратено забавление.
И накрая: О, Царю Небесни, благодаря ви за благодушието с което ми разрешавате да пиша.
27.01.2009 14:27
многословен си , трудно ми е да следя мисълта ти предполагам не съм достатъчно осъзнат .. как му казваш ти ? а да латентен ;) обичаш струва ми се да си груб в определенията :) гледал си много проф. Вучков :)))) а ако държиш нямам против ще се видим на чаша вино и ще ти обясня подробно защо не си четен колкото ти се иска , авторката мисля може да ти помогне с координати.
Като начало : поезията е чуство изказано от нужда и на пиещия му е безразлично кой какво разбира и дали го оценява. ПИЕЩИЯ ли казах ? извини ме, скоро си смених клавиатурата пък и пиша с два пръста .. Металния ритъм и вкус .. ми напомнят други неща ..
и освен всичко друго, само исках да поздравя Автотката и да и пожелая по-хубави поводи за вдъхновение :) много от въпросите които си задаваме нямат отговори и е глупаво да се нараняваме сами ..защо са другите хора?
Между това да кажеш, че нещо не ти харесва и да дадаш оценка "слабо" има маааааааааааалка разлика.
Второто е твърде грубо и предизвиква ответна реакция.
Не гледам Вучков, не гледам изобщо телевизия и не пия алкохол.
За второто си имам причини, липсваше ми стил, най-вече не подбирах компанията си, но сега го правя.
Така, че по предложението: звучи примамливо, но не благодаря.
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола