Прочетен: 2152 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2009 09:19
Забравям себе си,
отписвам се от дните, часовете,
от кухнята, от спалнята, от бъдеще и бит
Отказвам се от мен,
изхвърлям знание
тормозило ме толкова години
с форми, мисли, препоръки, грижи и разлъки
Забравям си мечтите във
споменът ми за очите
изгубил се и излиняло слял се в общото –
като кръгът от камъчето цопнало
в средата на водата на езерото
скрито във мъглата на минал май
един и някакъв си там живот
Предавам себе си
със хъс със който се отказах
да произвеждам щастие за другите,
за мен, за теб, и всичките обречени
Отказвам да очаквам пак сезоните
скъсени в два: на студ и зной
догонващи се като капки на порой
Изпращам себе си
без шум и без фанфари
така и както съм дошла неканена
нахълтала във собственото си съзнание
Сега е време да изгоня себе си без връщане
към мен, към теб, към нищото…
Е щом без мен аз мога да живея,
Защо си мислиш, че не мога и без теб?
много силно!!! Имам чувството, че си го писала на един дъх...
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола