Мога да говоря с часове, без да спирам,  на всякакви теми. Мога да те прекъсвам, да те допълвам, да дообяснявам това, което си искал да кажеш, да анализирам емоцията ти…. С една дума мога да бъда много досадна и много забавна, зависи от гледната точка. Свикнала съм с въпроси от рода: „На воденица ли си правена?”, включително и от майка ми и баща ми. Мога да разказвам истории, вицове, истински случки, измислени истории и да те оставя с убеждението, че много хубаво „си говорим”, защото знам да избягвам неловките мълчания, мога да заобикалям дразнещите теми… Мога, ако искам…. Но ти не го знаеш…. Някак си минава за естествена тази ми споделена бъбривост. 

Но мога да седя сериозна и мълчалива, да не кимам разбиращо с глава, а тихичко да си усуквам един кичур от косата, докато те гледам от упор. Тогава оставаш с впечатлението за нередност – очите ми не се усмихват, мислиш си, че те гледам някак си отгоре, някак си с презрителна надменност и започваш да ставаш нервен, става ти неловко, защото виждаш, долавяш  контурите на плашилото – плашилото на тишината! Винаги съм твърдяла, че когато говоря „няма страшно”. Притеснение има, когато замлъкна…. Плашилото ме превзема, обсебва, вселява се в мен, суровият му вид се изписва на лицето ми, изостря чертите ми…. Аз не мога да го преборя, не мога да си отворя устата, да предупредя с мила дума – нищо – тишина със стиснати устни….  Колкото повече ми говориш, толкова повече мълча, а искам толкова много неща да кажа, да обясня…. Докато млъкнеш и ти… После се налага да пиша, аз, тази дето съм „родена на воденица”, дето и докато спя ромоля…

Плашилото се появява винаги изневиделица, някак си непредизвестено, с взлом нахълтва и обира думите, жестовете, усмивката…. Е, почти непредизвестено! С годините анализирах и се убедих, че има два начина да се провокира появата му – „непремерена” обидна дума или жест или комплимент – двете крайности! Комплекси, ще кажете вие! Комплекси, ще кажа аз! Но поне съм наясно с тях!

Днес мълчах, поне доколкото можах, до сега! Един мил, непредизвикан комплимент от скъп приятел – така бих го нарекла! Прочетох го и като млъкнах, като се вглъбих в размисли, като заанализирах – превърнах се на плашило!!!

Слънце съм била, рече този мой мил приятел! Е, как слънце, бе човек?! Що слънце?! Всички обичат слънцето, но никой не гледа в слънцето директно – аз как да видя очите ти, като едва ми хвърляш коси погледи иззад тъмните очила?! Всички искат слънцето да ги топли, но никога не се докосват до него, за да не изгорят! Никой не иска да знае за горещото сърце на слънцето, колкото и да го протягаш на хората! Аз да не съм онзи Данко дето осветил пътя…. Всички се радват на слънцето, но чакат луната да изгрее, за да купонясват, пък слънцето нека си почива, за да им е хубаво и топло и на другия ден!

Та, що така бе приятелю?! Защо ме наричаш слънце? Толкова ли съм страшна?! Като ме нарече „слънце”, все едно ми залепи етикет „Плашило”, красиво, но плашило!

Мълчах цял ден, повтарях си, увещавах се, щом приятелите ми така ме виждат, значи си е така! Погледнах се в огледалото и си казах: „Ето, това съм аз, плашилото! Не ме доближавай, за да не изгориш!” И си сипах една студена водка, с много лед, за да няма слънчеви изригвания! И си пуснах една много любима моя песен!!

какво да ти кажа все едно си описала живота ми. Аз едва ли ще го кажа по-точно и ясно. Но какво да правим като сме такива? Да се променим за да е по-удобно на другите или за да ни е по-лек живота? ако се промениш ще се харесваш ли? А дали другите вече ще те харесват?

Не, не мога да се променям, поне не драстично! А и който ме харесал, харесал! И аз не харесвам всички, но не ги променям, а ако мога - ги приемам! Всичко е изключително простичко, само дето ние го усложняваме ненужно, но пък така е по-интересно (на моменти)!
Поздрави!:))))

Достатъчно е да се приемеш такава.

много ми хареса, още повече, че долавям нещо от собствения ми образ. С тази разлика, че когато след мълчанието отново добия дар-слово, става страшно!

Е, аз това го спестих!!! ;))))

Зодия стрелец?

Аз ли? Не съм Стрелец (но комплимента е от Стрелец)! По-зле - Дева!!! ;)))

Здравей, поздрав за написаното, наистина имаш Дар Слово, но не бих казал, че си песимистка, но за пръв път срещам човек, който да се обиди на слънце, и да има такава гледна точка по въпроса..., която като се замисля е напълно логична ;) Но не мислиш ли, че приятельт е имал предвид Слънце, което осветява живота му, слънце, което прогонва мрака от съзнанието му чрез "ромоленето" или пък слънце, което предизвиква топлина у него ?

Не, не съм обидена, естествено, и не съм чак такъв песимист!!!
Това, което написах, може да мине за още едно тълкувание на милото и приятелско обръщение "Слънце"! И има логика, както си забелязал! :)))
Поздрави!!

Радичков май е трябвало да напише "Ние, плашилата" - дотолкова и аз се идентифицирам с написаното. :))
Иначе, много добре поднесено! Поздрави!

Е, Радичков каквото успял, написал!
Ние, лекинко аматьорски, но от сърце и душа, ще "дописваме" и пописваме!!! ;))))
Пък, дай боже, повече плашила като нас!!!!! :)))))
Поздрави и на теб!!!

Слънцето, макар и да не гледаме към него, макар и да се страхуваме да го докоснем, е нужно. Този "непремерен" комплимент, може би е бил по-скоро с непремерено обяснение. Слънцето през лятото, най-топлия, най-щастливия сезон, е най-силно. То ни дава топлина, а растенията черпят от него енергия и я поставят в началото на хранителната верига (това е друга тема вече). Но природата е направила така, че слънцето не може да взема, само ни дава. Може би и ти така даваш хубави думи и хората ти се радват, но никой нищо не дава на теб.
А за плашилото. Плашилото едно време е седяло на нивите. Никой не го е забелязвал, нито хората, нито работещите там, но то е плашело птиците, а птиците са го забелязвали. Плашилото ще бъде забелязано само от този, за който е предназначено.
В крайна сметка не съди по коментара ми, той е направен само по тоя текст и тази песен накрая, едва ли е точен, така че какво и да съм казал нагоре, може да не е вярно.

Благодаря ти за коментара!!!
И аз това казвам за слънцето - нужно е, топли и т.н., но не би искал да си прекалено близо до него, нали?! В такъв смисъл и красиво "плашило" - въпреки цялата си топла щедрост е самотно!
Поздрави!:)))

браво :)

радвам се, че ти е харесал! :))