Толкова много неща имам да разказвам, марокански пътепис за дописване и още един алпийски за написване, а и накъдето и да се обърна все неща, които ме замислят, навеждат ме на идеи, но не им е „писано” да видят бял лист точно днес!
Та тази вечер, докато сладко си пийвам италианско бяло пенливо винце, скъп спомен от последното ми пътуване, мисълта ми се зарея в темата, която все още предизвиква сърцебиене и аритмия и, която използвах днес, за да се надигна от топлите завивки и да се затичам из помещенията със занижена температура (знаете защо), че да се спретна за първият ми работен ден тази година! Зимната ми бяла приказна ваканция в Алпите завърши с настинка, та се търкалях с температура няколко дни…
Мисълта ми беше за изкуството да караш ски, да се носиш по белите писти с тези две дъски, които трябва да чустваш и като естествено продължение на краката си, които е хубаво да умееш да насочваш в желаната от теб посока, контролирайки скоростта и т.н.
След като преди време отново станах несемейна и се оказах с прекалено много време да мисля какво още мога да направя, за което не ми е достигало безрасъдство и желание, нещо което ще ме извади от рутината на ежедневието, стигнах до заключението, че е дошъл моментът и аз да се науча да се „лизгам” по пистите! Така де, зимни кънки карам от дете, също и колело, средата на 20-те ми годинки принадлежеше на оранжевия скутер, с който кръстосвах една моя много любима европейска столица, после дойде ред на Минито (първата ми калинка), а всичко това бе последвано от затишие и други ангажименти….. От почти две години съм горд собственик на втората калинка, отдадох почит на фитнес залата, както и на изкуството да тропам хорца.
Но миналата Коледа, взех решение, че като си подаря ски екип, ще направя първата важна стъпка, която ще ме окуражи да повдигна завесата на нещото наречено царицата на „зимните спортове” – ските! В първите дни на януари миналата година натоварих децата, които вече бяха почти на „ти” с щеките и хлъзгавите дъски, и право към Боровец – тази „перла” на зимните ни курорти! Взех си ски под наем, за цели три дни, за да няма отказване – на принципа „пени се, не пени се…” Наех ските, естествено, от най-отдалеченото място, така че да крачим като 3 броя робокоп до пистата (а и никой не ми сподели, че ски обувките можеш да си ги тътриш и незакопчани,така че да не ти посинеят кокачелтата). С пристигането на пистата се оказа, че единият автомат на сина ми не работи, така че аз, най-възрастният и умен робокоп, се затътрих обратно през цялата чаршия на курорта, за да ги сменя. След тази подходяща разгрявка, беше време за спорт и музика! Децата като по-напреднали се изкатериха на едни възвишенийца, докато аз се изкачих на едни напълно достатъчни 100-на метра на пистичката пред хотел Рила и…. се понесох! Забравих да кажа, че никой не ми беше споделил, че е хубаво да си обуеш и едни вълнени чорапки, че да не ти хлопат ски обувките (ми нямаше точно моя номер!) Та като се понесох право надолу, на „шус”, реших че ще спра на рало, в която фигура няма нищо трудно! В момента, когато, входът на хотел „Рила” ми се видя по-близо отколкото е нормално, когато си на ски, реших да заора и елегантно да спра. Усетих как краката ми вътре в обувките застанаха на „рало”, но ските и самите обувки продължиха стремглавия си устрем към хотела – дали пък крайната им цел не беше бара?! И така, крака на „рало”, обувки и ски право „напред”, а лобито на хотела все по-близо – не знам кой умен архитект така ги беше проектирал нещата, но усетих как сърцето ми тупкаше в гърлото, а наивни хорица се разхождаха безразборно и безцелно, неподозирайки за грозящата опасност…. Предприех единствената разумна мярка – рязък завой с двете ски надясно и… право в мрежите на лифта, които ме обгърнаха, оплетохме се в прегръдка, та чак се наложи двама мили английски туристи да ме разплетат и да ме извлекат от преспи и заграждения, докато аз се превивах от ненавремен смях!
Последваха още два дни с подобни занимания, които затвърдиха мнението ми, че ските са всичко друго, но не и удоволствие… Но аз постоянствах, решена на свидни падания в преспи, изкатерване със ските нагоре, диагонали, пресичани от ентусиасти пързалящи се с найлони, легенчета, осъвремени варианти на Чук и Гек и неосъзнати самоубийци на бордове… Трафикът беше жесток, аз бях опасност за мнозина, а мнозина бяха препятствия за мен!
Случайността ме срещна и запозна с една пенсионирана ски учителка от Самоков, която май само аз имах „щастието” да наема! На 10-та минута ми стана ясно и защо – прекарах цял един ден, тътрейки ските и слушайки всички клюки за хотелиерите и техните гости, но не и как точно да ги управлявам тези „пущини”! На опитите ми да пресека потока от информация от "първа ръка", тя ме успокояваше, че има време, ще се науча, добре си тепкам из снега, а и нали мога да карам зимни кънки – всичко ще се нареди – няма бърза работа, то не става от първия ден!
С тези ми познания и опит за пистите, ските и маневрите с тях, в края на миналата година, на 26 декември, заминах за италианските Алпи, където затвърдих представата за себе си като скиор от „балканска” величина! Но това в дин друг постинг с много снимки, много скоро….
А, иначе – Честита Нова Година!!! Здраве, щастие и любов на всички!
Белите върхове на Алпите под Пасо Тонале на залез..
и огрени от слънцето, блестящи от примамлива белота!!!
Определено ще се харесам с лифтовете, всякакви заграждения и всичко което се изпречи на пътя ми - ще видиш, че и аз имам потенциал ;))))))))))))))
"Скиорите" с потенциал се надушваме - така че ще ми е драго да станеш част от моята "хвърковата чета"!!
Тази неделя на Боровец - имам да затвърждавам умения от Италия!! :)))
Поздрави за постинга!
Никой няма да скучае с нас! А после и тук ще си разкажем за подвизите, че и вие да се посмеете с нас!! :)))
Поздрави и на теб, Ади!!
09.01.2009 17:31
Значи има още желаещи:)))))
Леле голямо разбиване ще падне:))))))))))))))
Ще има голямо Ухаааа и Ихааааа по пиститееееее
:))))))
:))))))))))))))))))))
И Майчице мила!?!?!?!?
:)))))))))))))))))
Усмихнат ден!
Даже твърде навереме си се сетил - виж каква весела дружина сме!!! Хлъзгането ще мине през смях, закачки, бабунки, дървета.... ;))))))
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола