Ден като ден, натоварен, по-скоро студен. Малко след 6 вечерта, задръстване, но поне съм на топло и возя сама себе си. Една от многото – „сам юнак на коня”, в смисъл сама в кола, нормално за днешното време… Бавно пъплим, първа, малко напред, спирачки, освободи съединителя, разгледай близките витрини, слушай музика, а един рефрен на песен обсебва ума ми… „Трябва да вярваш в нещо….” Е, лесно е да се каже! Вяра в какво? Вяра в себе си – банално и клиширано – звучи като фраза от онези помагала за ходене на интервю за работа! Естествено, че си вярвам, а дали и другите ми вярват, относителна работа! Сигурно колкото и аз на тях. Да имам вяра в светлото бъдеще, ли? Че нали такова уж не се очертава – викат, криза идва или е дошла, а след нея… най-големите оптимисти предричат края на света! Може би трябва да имам вяра в края? Че то и краят ни е гарантиран, с вяра или без – щом нещо има начало, има и край! Вяра в хората, това ще да е! Но в кои хора, никой не ти казва… Нали все чакаме да ни кажат всичко дословно, с имена, дати, кога да ръкопляскаме, кога да се смеем, за кого да плачем…. И аз, по принцип, вярвам в хората, по принцип ги обичам, по принцип им се доверявам, по принцип…. Много съм принципна… Принципът дали е вяра? Или вярата е принцип или е принципна? Поне е повод за размисъл…

На следващия светофар пак се връщам на рефрена, даже не мога да разбера защо така ми се заби в главата, като че няма друго за какво да мисля! Хубаво нещо е вярата, ама трудно постижимо! Май многото мислене убива вярата! Вярата в каквото и да е! Защото да знаеш нещо, да си сигурен в него, не ти дава вяра. Но тези в песента май нямат предвид вярата в „сигурното”, провереното, доказаното, неопровержимото… Повече ми прилича на игра на рулетка: ти вярвай, пък ще видим! Което налага мисълта, че ако имаш вяра, имаш и очаквания. Май така по има смисъл цялата тази галимация.

От една страна, ако нямаш вяра в нищо, нямаш очаквания, значи няма да имаш и разочарования. Лесно, удобно и чисто (като в онзи виц за гащите и чукчито). От друга страна, голяма скука! Живот без вяра, живот без риск! Потракване по релсите на еднообразен маршрут без разклонения, без тунели, без пропасти и възвишения… Ужас…

Значи ми е необходим т.н. обект на вярата. Да де, ама ми се струва доста претенциозно да вярвам, напр. в Закона на Архимед (аз по принцип вярвам в него) или в закона за принадената стойност…  Става въпрос за ежедневната вяра, базирана на доверието, хей така слепешката да се оставиш в „ръцете” на вярата… Прилича на онази игра дето е много популярна по модерните напоследък бой-скаутски мероприятия, наречени „тиймбилдинг”: ако аз съм с гръб към теб и посмея да падна назад, ти ще посмееш ли и ще можеш ли да ме хванеш преди да се спляскам на земята?! Та така и с вярата…

А ти ще посмееш ли? Но ще формулирам въпроса по друг начин: „Ако трябва да вярваш в нещо, защо не повярваш в мен?” Аз ще те „хвана” преди да паднеш, а ти?

Повтарям - хубаво е, че не сме сами. Специално за мен е важно да чета и да ви се радвам. През повечето години не съм имал възможност и зная какво е...Музиката, която чух е като пътуване...към нещо хубаво...

Е, човек никога не е сам, така да се каже....
Песента не е точно тази, която имах предид в постинга, но и Офер Нисим с "Вярвам" е чудесен фон за това, което ми тормозеше акъла снощи!

Ех, вяра... някога вярвах в какво ли не. Вярвах в доброто у хората, докато не се подиграха с мен. Вярвах в красотата, докато не опознах грозното. Вярвах в приятелите си, докато няколко от тях не ме предадоха. Слава Богу, не всички. Вярвах, че след ноща винаги идва ден, но нощата като че ли става все по-дъблока и се стрехувам, че няма да имам сили да дочакам утрото...
Незнам, дали вече мога да вярвам истински в нещо освен в Бог и в любовта. Само това ми е останало. Ако загубя вяра и в тях, тогава ще съм загубила напълно смисъла на живота и ще е по-добре да сложа край. Това е.
Желая ти усмихнат ден и дано ти все още имаш нещо или някой в който да вярваш.

Всичко, което изброи, че ти се е случило и е разрушило трвоята вяра, го приеми само като изпитание на вярата в хората, доброто, приятелите!! Не съди прекалено строго - така осъждаш себе си!
А и вярата не е някаква константна величина с еднакви "показатели" всеки ден и всяка минута...
Да си спомним Хегел с "Всичко тече, всичко се променя", та и вярата, както и който-там-го-беше казал, че нищо не се губи в природата... Та така някак си се опитай да ги погледнеш нещата...
Много усмивки и поздрави и на теб!:)))

Все още вярвам в хората въпреки, че всеки ден се сблъсквам с груби, алчни и безхарактерни същества имащи се за човеци.С емоционалната пустота и липсата на всякакви морални ценности.И все пак вярвам.Защото и аз като тях всеки ден се боря с живота, с другите със себе си, и въпреки това оставам човек.
Всеки вярва в нещо, колкото и малко да е то-колкото и лично да е ,то е вътре в нас дори когато не го усещаме.
Усмихнат ден на всички