Улиците на моя живот

криволичат на картата

на самотна планета

която е ту много близо

до светлия извор на начало

лишено от грях и вина

ту е на ръба на предела на

тотално измръзване

обричащо я на красотата на

ледена капка изгубена в космоса…

 

Улиците на моя живот

не всички са булеварди цветни

с кестенови корони покрити

не винаги са широко засмени и

павирани с дъх на люляци бели

и алеи за влюбени срещи

и разпилени бистра приютили

разговори изнежени от

светлината на свещи…

 

Улиците на моя живот

са понякога криви змиорки

из квартала на хладния разум

застроен с кули обрасли

с мъдростта на отровен бръшлян

с огради от остриета и порти

ръждясали скърцат сърдити

под тежестта на вериги и

катинари без ключ…

 

А после в пресечката вляво

малко стремглаво и

уж ненадейно попадаш  

в квартала на плажове с палми

и нощи знойно затлачени

напоени с аромата на

ром от кокос и задъхани от дима

на ванилово сладки пурети -

там безпределно си губиш ума…

Улиците на моя живот

са затворени днес и

да приемат отказват

случайно минаващи

заблудени загубили се

странници непознати

със стъпки кънтящи

и променящи полюсите

на една хармонична илюзия…

 

Ти вече си само лице

от забравена смачкана снимка

така че не спирай мини

отмини подмини не поглеждай

назад настрани и към мен

остани си далечен заглъхващ

протяжно унесен рефрен

на песен за примамливо

пагубен път забранен…

ауууууууу!
пишеш разтърсващо!

радвам се, че ти хареса!!
поздрави! :))

чети, де!!! пише, че "улиците са затворени днес"!! като дигнат "карантината", нови "трудове"!!
ми, много нещо, много улици, много строежи - как да ги опиша с по-малко думи?! а и съм си многословна понякога :))))

По улиците на твоят живот,
нощните светлини престъпят като балерина,
по ретините - дансинг на дъжда,
разтворили се да танцувят...

Разтварят се, обвиват те и чезнеш в тях,
ухае на живот настъпващата утрин...

Настъпващата утрин
Пристъпва с кадифени лапички
По кожата на нощните ми улици
И мъркащо погалени възкръсват
И се вливат в магистралата на делника…

Мъркащо е:)))
Настръхваща нежност.

използвай си въображението, деее!!!
и щом като четенето на израз като "настръхваща нежност" налага изводи и признание, че си "извънредно и непрекъснато нежен", значи е така.... :)))
а пък съставните продукти на лапичките е ммммммм вкусно (поне частта с палачнките и коантрото)!!!
и, накрая, ако много, ама много силно и непреодолимо чустваш нуждата да галиш улиците, никой и нищо не може да те спре!!!