Прочетен: 3157 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2008 15:02
(поучително четиво за жени, т.е. чиклит)
Понеже и най-умният си е малко глупав, та какво да кажа аз, но винаги съм се чудила кой е този подходящ момент,когато казваш „Обичам те!”, което не е просто израз, а ми звучи като сакрална клетва, с която даваш себе си безвъзмездно, обещаваш безкрая…. С други думи тук важи поговорката: „Голям камък хвърли, голямо „Обичам те” не казвай”!
Да предположим, че знаете, убедени сте, че трябва да ги кажете тези думи, направо отвътре ви напъва, как избирате момента? Трябва ли да са „изненада”, поднесена едва ли не от засада?
Моментът на изненада с елемент на „прекалено рано”:
- След две-три кратки срещи, през които сте си изранили устните, ръцете ви болят от прегръдки, краката ви омекват от жарките погледи, дрехи и задръжки са разхвърляни навсякъде като люспи от семки на футболен мач. По твое (женско) мнение правите любов, по неговото (мъжко) – секс. Моментът, в който си между земята и небето, открила си тайната на левитацията, а той е засмукал ухото ти и ръмжи като бенгалски тигър в размножителен период, ти изведнъж решаваш, че те това е Моментът! И понеже и без това устните ти са достатъчно близо до ушенцето на Ерос, Аполон (няма значение как му викаш), събираш цялата нежност в леко дрезгав гласец, и уж оправяйки косата си, забърсваш малката изданичейска сълзица, събрала в себе си чуствата ти от последните седмици, и… прошепваш: „Обичам те….” (обикновено звучи все едно очакваш продължение на репликата). В този момент усещаш как ухото ти вече виси лигаво и свободно, така както и ченето му, така както и други анатомични органи, които до преди малко са били жезъла на любовта му! Е, по голяма изненада – здраве му кажи!! Мисля, че единственото логично продължение на твоята реплика от неговата уста ще бъде едно дълго дращещо „Ъъъъъъъъъ” и изведнъж много, ама много ще му се припикае, който физиологичен процес ще отнеме достатъчно време, за да се повъзвърнеш на тази мъжка планета без парашут, без помощта на бели пухкави облачета, да тупнеш като ябълката на Нютон, ама върху твоята си глава и да помислиш, ама бързо, много бързо, как да излезеш с достойнство от ситуацията! Като добра „спасителна” реплика ми се струва: „Хей, как се пошегувах, Ваньо, ъъъ, Милене, така де, Мирославе!!! Ти, нали не се хвана?!” Хубаво е да се хилиш като алкохолизиран ядрен физик, който рецитира Омар Хаям и да се почесваш умно по главата като блондинка на олимпиада по математика!
Моментът на изненада с елемент на „прекалено късно”:
- Вие сте една приятна за гледане и слушане средностатистическа двойка, която демонстрира близостта си с прегръдки, ходите хванати за ръце, за да не се загубите, гледате се като гугутки, така си и гукате: „Мило, това, мило, онова” („слънце”, „злато” и други подобни също вършат работа), гушкате се, мушкате се редовно, с педантичността на осъзната необходимост. Той потъва замечтано в погледа ви всеки път, когато ви зърне, вибрира в синхрон с учестения трепет на миглите ви, гласът ви за него е като коледни камбанки, от звука на които получава болки в слабините. На светлината на свещи той не прави секс, а с часове обхожда тялото ви с устни, а треперещите му пръсти внимателно ви обгрижват с любов…. Той е внимателен до непохватност, така както изпуска всичко от желание да ви помогне, настъпва ви в желанието си да е галантен, събаря стола в устрема си да предугади желанията ви, чете с вас хайку с възторга на хипопотам попаднал на виенски бал, винаги иска да ви носи след като сте пийнали, но часовника му ви прави бримка на новия чоропогащник, докато полата ви се усуква, така че всички да видят цвета на прашките ви! От ден на ден срещите за вас се превръщат в изпитание на нервите, усещате как гласът ви издайнически на моменти преминава във фалцет и само доброто ви възпитание (хубаво е да го имате) не ви позволява да се разкрещите като продавачка от женския пазар! Ясно ви е като бял ден, че така е хлътнал по вас, че очите му светят като на политик пред европейски фонд, но защо едно съмнение, тънко като червейче, се е загнездило и ви човърка, че това не е Той! А той ви чете като отворена книга, заприличва все повече на мукава след пороен дъжд, започва да се чуства като герой от евтин булеварден роман, който е на път да се превърне в латино сериал, но той с мъжко затръшване на вратата излиза от живота ви, от общите ви отпуски, от общите снимки и спомени…. Имате достатъчно време за себе си, за другите, най-вече за себе си! Никой не ви се мотае в краката, не ви ползва банята, не ви долива вино, никой не ви гледа в захлас, докато чакате маската за лице да изсъхне, никой не посинява от възторг от последното ви стихоблудство, никой….. някой… той… Ех, тази ябълка на Нютон пак ви тупна по главата! По метода на Архимед измерихте количеството изхвърлена любов, а нощем сричате само две думи… две закъснели думи…. Колкото до спасителната реплика – не знам – спасявайте се по единично, както можете!
Моментът на изненада с елемент на „едновременност”
- Вземете първите изречения от горните два примера, смесете ги, разбъркайте по дни, добавете щипка взаимност, погледнете се в очите, да, вие вече знаете какво следва – прочетохте го в неговия поглед, той го долови в дъха на целувката ви, ръцете ви са в синхрон, знаете че тангото е за двама, знаете имената си (други дори не помните), и двамата чувате пиленца, славейчета и други сладкопойни в главите си, всички шумки в парка са с романтична форма на сърца, както и мидичките, които старателно събирахте по плажа под одобрителния поглед на застарели романтици, луната свети за вас, не си спомняте кой е на власт, а Нагорни Карабах ви звучи като заглавие под картинка от „Камасутра”, чудите се дали Рудолфо или Алфонсо е по-романтично име за момченце… Ех, и така приятно оглупели, докато заедно подсмърчате гледайки култови сцени от култови рОмантични филни (прилагам списък по-долу), се поглеждате (може и със затворени очи) и едновременно се изненадвате с репликата „Обичам те….”
Брей, то се стъмнило вече, а дали е все още есен или пролет, отнесоха ме вихрите…
Особено за тези неща, дето "не ги признаваме и пред себе си"!!! Нали знаеш, че сме любопитни!!! :))))
Да де, ти се оплаквай, ама не се отказвай!!! То, като се замислиш, тези дето много се силят и се бият в гърдите как не се озорват, на практика са най-големите льольовци, ама хайде!!! :))
но погледнато от друг ъгъл - всеки момент е "подходящ", в зависимост от резултата, който очакваш!:)))
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола