когато нощ след нощ

се връщаш да

рисуваш йероглифи

със език по мойто тяло

а после със целувки

изписваш буквите

на мантра със която

ме заключваш във

селенията на

твоето въображение

населени със нимфи

и приказни създания

съзнанието отказва

да приеме реалността

на дните отмити си

отиват и отстъпват място

на кадифено алените

спомени от неразказан сън

на скитник във пустиня

загледан в извора а

после ме заключваш в

прозата на окриленото ти вдъхновение….