Прочетен: 1638 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2008 12:52
Пристъпвам боса в редовете
от лози от гроздове са натежали…
Ръцете ми тежат провиснали
придържат гроздовете
на гнева от болката
протягам ги като филизи сухи
зажаднели да откъснат чужда
зрялост напоена с чужда радост
в кърваво червено я жадувам
през лозови изсъхнали листа
надничам търся и откъсвам
изсъхнали емоции които пак
да свия на сърми
от плът и цвят повехнали
навехната навеждам се
откъсвам грозд полепнал
в паяжина лепкава е
като изтичащ сок на
гроздето което стискам
и искам да изпия като
виното на истината
за да изтече от мен
през устните ми
изпохапани лъжата
изречена и неизречена но
незабравена примесена
със сълзите примесва се
дъхът на есен в грозд
ухан омайва и опива
и сливаме се аз с лозата
не не искам да си тръгвам
сега когато и във мен пулсира
еликсира на хиляди предишни
и бъдещи слънца попити…
защото есен е
ела и откъсни ме с тях…
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола
