Три месеца и два площада

преместих си аз по-натам

изтръгнах със адреса и сърцето

изхвърлих го уж по насам

и надалече на паважа

скочих върху него трупешката

го размазах с удар и без жал

и то остана като мърляво леке

което есента почти отнесе

с дъждовете по жълтите

павета остана само мъничко

петно което стъргах с шпатула

прецизно нерв по нерв го заличавах

но не помогна много затова с

боя не акварелна люта чужда

залях го после го обезличих под

стъпки грубовати на познати

на странници а други всякакви

вмешатели превърнаха го в

сиво-мораво петно върху което

запечатваха се лист по лист от спомени

като листа от кестен в жълто и червено

докато превърнаха го

във паното на живот

но мой ли -

мечтан

сънуван

изживян….