Ако смятаме неделята за първи ден от седмицата, то вече втори ден не ми върви с покупките! Вчера – с музикалните, днес – с хранителните. За вчера ще пиша утре, а за днешния (платен) обяд – още сега, въпреки че три часа и половин торба дребни бонбонки по-късно ми е тежко, ама много тежко…

Всичко започна с изневеряване на навиците, а както добре знаем – всяка изневяра се наказва! Втора седмица след отпуската си хрупам солети  по цял ден, разнообразени с някое доматче по обяд и бананче след обяд, обилно заливани с минерална водичка, с една дума – нормален чиновнически хранителен режим! Този режим, обаче, води до заседяване в офиса, което води до формирането на една погрешна представа за теб като служител, а именно, че нямаш нужда от обедна почивка, и че офисният стол е естествено продължение на гърба ти, а ръцете не биха знаели какво да правят, ако не държат или мишка или телефон! Като си припомних мъдростта, че всички добри промени е хубаво да започнат в понеделник, изчаках да удари тринайсетия час, грабнах чантичката и смело се потопих в градската жега в търсене на истинска храна! Веднага игнорирах лявата страна на улицата – там се намират две от най-посещаваните в квартала заведения за пица на парче, хот дог и гофрети, на които съм скромен почитател, защото обичам сухоежбинка, т.е. много вредна храна! Обърнах гладен поглед надясно към мястото, където като ученици ходехме в голямото междучасие да хапнем реване или баклавичка с боза. В днешното модерно време на това място се е разположило заведение с гръмкото име „Вкусотилница” (ако не го разчетете от първия път, да знаете, че не е поради вашата неграмотност). Шпионирах за известно време отдалеч, за да съм убедена, че няма да направя грешка! Забелязах, че хора влизат, заседяват се и излизат, което би трябвало да означава, че са похапнали. Запътвам се смело, влизам и заставам пред витрината с ястия. Нищо не може да ти задържи погледа за повече от 5 секунди – тави с нещо, което не знаеш какво е докато не попиташ, скара с изтекъл срок на годност, нещо като мазен таратор… до десертите не стигнах. Опитах се да „подуша” нещо вкусно, но пак ударих на камък, по-точно обонянието ми се препъна в „аромата” на старо олио и препарати. Огледах се и видях колко много хора си папкат, боцкат си салатки, кусат тараторче, само аз стърча като бастун във въпросителна поза в средата на заведението! Подканих себе си към избор на ястие, защото така или иначе ми беше дошъл реда! В интерес на истината, там много бързо те обслужват, даже останах с впечатлението, че нарочно не ти оставят много време за помайване пред витрината, за да не се откажеш! Реших, че с таратор и пълнени чушки няма как да сбърка човек – това са едни типични обикновени нашенски си манджи! Добавих едно бяло хлебче и се пресегнах за прибори и салфетка. Хванах мазна вилица, толкова мазна лъжица и пак толкова хлъзгаво-мазен нож! Допълних ги със салфетки (една салфетка бе разполовена на четири, та като си вземеш четири, пак ползваш една, но оставаш с впечатление за повече). Таблата, върху която ми бяха сложили чинията с чушки и металното канче с таратор, беше с мазни петна и полепнали неща, които не исках да разглеждам задълбочено! Казах си, че не съм лигла и ще се справя – просто няма да гледам настрани – само в чинията! Масите бяха с чистотата на приборите и таблата, като добавим факта, че или столовете бяха прекалено високи или масите прекалено ниски, но за първи път ми се случва масата да не ми е до брадата, което създаде чуството за още по-добър „комфорт”! И така възвисила торс над металната купичка с парчета необелена краставица и кисело млекце, разбито с водица и гарнирано с петънца олио, бръкнах смело с мазната лъжица (която позабърсах с една от четирите салфетки). Това копър, орехче – няма! Добавих сол до насищане на разтвора и пак закусах! Едро-нарязани меки краставички ми засядаха в гърлото и имах чуството, че всички ме виждат как преглъщам като гъсок! Казах си, че не e задължително да го изям този таратор и преминах към блюдо номер 2. Докато разрязвах днешните чушки си спомних за едни други пълнени чушки от едно друго заведение, които бяха невероятно вкусни, въпреки че бяха единственото нещо, което се предлагаше като обедно меню. С просто око се виждаше, че тези не са като онези! Тук преобладаваше ориз с някое и друго слепнало едро парче кайма. Всичко това без никакви подправки! Прибягнах до още по-драстични мерки – ръсих сол и черен пипер, докато не ми омаля ръката! Разчупих бялото хлебче, което веднага се превърна в две тестени топки… Помислих си, че не може да е толкова зле, но оптимистът в мен надделя: „Може, може”, си казах аз след първата хапка! С една дума, какво повече да ви разправям – ядеш и плюеш! За 10 минути приключих с „вкусния” обяд за 5 лева и едва не съборих няколко човека от бързане да изляза!

Докато разсъждавах върху злополучния си опит с готвените манджи, си спомних, че съседния ресторант може да обяви съревнование на тази гостилница под мотото „кой ще сготви днес по-голям буламач”. Там преди месец имах кулинарното щастие да опитам шедьовъра наречен „спагети с риба”! Още един незабравим обяд! Чуството на тежест в стомаха не ми позволява да навлизам в подробности!

А само до преди два месеца се гощавах с колеги от стария офис в ресторанта на самообслужване „Весело село”!! Мдааа, беше вкусно и беше весело!! Ех, спомени, спомени…

Та сега докато си похапвам дребни плодови бонбони, за да оправя вкуса, тържествено обещавам да не изневерявам на солетите, та ако ще и аз да се превърна в рециклирана солета!! Казах.

А и ако ги няма тези вкусотии, дали ще има хляб за фармацевтите да ти продават после хапове за лошо храносмилане :)
Важното е да има някаква тежест в стомаха :)
И е по-добре човек да не знае какво яде по такива места, че инак може да си умре от глад :)))

прав си! и аз цял следобед се мъча да си спомня как се казва онова вълшебно хапче, което ти помага да не се превърнеш в балон и да излетиш... :))

Откакто открих , че един обяд ми тежи поне три дена на стомаха.
Определено и храната си бе канцерогенна, отчитайки факта, че с едно и също гранясало олио правеха поне по 20 манджи подред, а остатъците от днес, ставаха на храна и салати за утре :)
Либърти фуудс, май така се казваха мискините :)))

Ех да весело беше, но уви минало свършено време.
Аз също знам едно заведение където правят много хубави пълнени чушчици.
Ех, спомени, спомени…
Спомените са най-хубавата ни функция на мозъка / естествено само добрите спомени/.
Поздрави зулу и сланчев ден от мен.
КАЗАХ!!!!

Трябва да ти дам телефона на моята мадам. Да обмените опит относно рационалното хранене през работно време. Щото и тя страда от такива екзистенционалнохранителновкусови дилеми. И ги решава като обядва солети, ябълки, банани, и пр. , но си уплътнява плътно почивката....

давай!! ще обменяме опит!! особено за уплътняване на почивката!!

Плътно размотаване по Ситито. Особено ако по това време има и служебни излизания - почивката тогава се удължава :)))))

то и аз така си помислих, защото моето въображение за приятно и полезно уплътнена почивка стига до там!! :)))

ми действай :))))

че август се оказа много "работен" за мен!!

само така!!! :)))

Моляяя, за Шишман ли гоовриш? Отдавна съм пренебрегнала Тропс, Мропс ...ама и солетите:) Плодове на обяд, слата вечер. Е..м ти яденето, важно е бира да има:Р

Шишман е, разгада го този кулинарен пъзел!! Е, така де, аз обратното - минах на салата на обяд, плод - вечерно време, солети - през останалото, с достоен завършек - мента+тоник!! :)))

е ти па си намерила къде да влезеш :)

и аз се лъжа от време на време! :)))
А и как да знам без да съм го пробвала?! :)))