Тогава когато ръката

която държи телефона

не пулсира безсилна от твоята страст -

Умира частица от мен…

Тогава когато очите ми шарещи

търсещи парят от липса на знака

скрит във тъмата на твоята зеница -

Умира частица от мен…

Тогава когато сърцето ми немощен

гълъб объркан се блъска ли блъска в

шикозно стъкло от луксозно бездумие -

Умира частица от мен…

Тогава когато ръката самотна във

мрака напипва опипва на тъгата

снагата обвила ме цяла пленила -

Умира частица от мен…        

Тогава когато изправена на колене се превивам

извивам от болка и гняв ме задавя

удавя размива ме цяла със сила -

Умира частица от мен…

Тогава когато безгласна крещя

и проклинам заклинам

мене и теб и света непрокопсан

скопена от ярост дива аз вия -

Умира частица от мен…

Тогава когато нозете ми бели раздрани чернеят

кървящи от лутане в дебри по теб уморени

се спират обвити от корени зли на съмнение -

Умира частица от мен…

Тогава когато последната малка частица на аз-а

изчезне и пак и отново наново се сливам разтварям се  

на тревата в росата на лъча в светлината на звездата в искрата

на всемира в мира и замирам примирена отмирам…..