Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2008 14:26 - А сърцето ми спира да бие…
Автор: zulu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3154 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 24.07.2008 17:40


Има дни, в които спомените ме взимат за заложник, отвеждат ме в тъмните си селения, гаврят се с мен, не казват какъв ще е откупът и кой трябва да го плати, режат късчета от душата ми и ги хвърлят на подивелите за кръв и зрелища страхове и съмнения, които изпълзяват от тъмните пещери на съзнанието и със злокобен смях се нахвърлят и ръфат ли ръфат…

А сърцето ми спира, спира да бие….

Защото живея на заместители. Заместила съм всичко, което има смисъл, но вече го няма, с някакво негово подобие, с достоен аналог. Когато открих, че мога да го правя, много се зарадвах, бях сигурна, че това слага край на всичките ми терзания. И така ден след ден. И си вярвах, казвах си, че е по-добре от нищо.

Едното ми дете не живее с мен постоянно (дълга история), битката и войната бяха загубени преди да започнат. Несъзнателно или полу-осъзнато си взех куче и започнах да му говоря като на дете, стигайки до онези крайности, които най-мразя: „Ела, мама, да ти даде да папкаш/ да те разходя/гушна/целуна по бузката…” Ден след ден запълвах липсата с емоции по заместителя, като не смеех дори да си помисля за абсурдността на положението.  И без да ме пита някой, обяснявах на дълго и нашироко как мразя домашни животни, особено кучета, колко е досадно да се грижиш за тях, как те изискват, а ти нямаш какво да дадеш. Как превръщат живота ти в програма, а ти мразиш живот по часове, маркиращи задължения. И така ден след ден, ден след ден…

А сърцето ми спира, спира да бие…

Да срещнеш любовта на живота си и да я припознаеш е мечтата на всеки. Да е споделена любовта ти е като да разбереш, че си богоизбран. Аз не бях богоизбрана. Имах съмнения по този въпрос, но направих всичко възможно никога да не разбера. Веднага се заех, обаче, с търсенето и намирането на заместители. Не всеки заместител се оказваше подходящ, така че продължавах, сменявах ги. Има едно предимство при заместителите – можеш да им кажеш и да изискваш от тях всичко онова, което спестяваш на оригинала, за да не го нараниш! Не си давах сметка обаче, че за други аз бях оригинала. Не ми и пукаше. Живеех на скорост, висока скорост, завивах рязко стиснала зъби, за да се изплъзна и за да не ме застигне истината и да ме изхвърли от пътя разбита на парчета.  

А сърцето ми спира, спира да бие…

Имах и приятели. Имаше моменти, когато се радвах, че ги има, не можех без тях. Но пак стигнах до положение, че и на тях няма какво да дам,  а те не ми спестяваха и истини, отдавна шкартирани в „кошчето за душевни отпадъци”. С две кликвания на мишката им намерих заместител – регистрирах си блог. Удобен, анонимен, не задава въпроси, търпи ми настроенията, изслушва ме, дава ми и отговори на някои въпроси, без да си натрапва мнението. И така спрях и да разговарям, нямах нужда. А приятелите ми – е те постепенно спряха да ме търсят, защото приятелството е двустранен процес…

А сърцето ми спира, спира да бие…

Една сутрин се погледнах в огледалото и се зачудих коя е тази дето ми се хили доволно насреща. За първи път се замислих за вероятността да е заместител. Не знаех как да позная! Какви бяха тези „особени белези”, по които можех да разбера дали аз съм аз, а не достоен мой заместител? Да, но нищо по-съществено не си спомних, даже си зададох въпроса дали съм имала „особени белези”? Тези ми чудения не траяха дълго, защото всъщност за мен нямаше значение – тази, която виждах в огледалото, истинска или не, ми беше достатъчна, значи ми харесва. Точка.

А сърцето ми спира, спира да бие…

Но дойде денят, в който спомените ме взеха за заложник, разпънаха ме на кръст, докато не си признах за всички заместители, после ме въртяха на шиш като гергьовско агне дадено за курбан на съвестта-канибал, докато не си признах за оригиналите. Дойде и цената – да се откажа от заместителите. Като се замисля, цената е непосилно висока за това, което щях да получа обратно. Стана ми смешно, започнах да се подхихиквам на моите инквизитори! Смешен опит! Ама малко ме стреснаха! И като започнах да се смея, с онзи смях на малката вещица, скъсах въжетата на истината, с които ме бяха овързали,  и те се разбягаха! Е, отмъкнаха голяма част от душата ми, ама здраве е! Аз разтръсках коси, метнах се на метлата на илюзията, покрих с прахът на забравата всичко неудобно, и само рефрена на една весела позабравена песничка указваше посоката: „А сърцето ми спира, спира да бие, ако тебе във някой друг те открие…” тра-ла-лаааа

 



Тагове:   бие,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rotazia - Момиче, ти ме убиваш, ти си убиец на ...
18.07.2008 10:35
Момиче , ти ме убиваш , ти си убиец на любов , както се пееше в една песен ! Сега разбираш ли , защо обичам кратката изказна форма ? След тоя прочит и аз разбрах защо , да правиш дисекция на душата си подробно и дълго ( т.е. с много и прозаични , няма как с поетични думи ) си е
мазохизъм ! И аз мислех , че използвам заместители - персонажи в драсканиците си , но често се оказвам самата аз на тяхното място .
Браво на теб , поздрави !
цитирай
2. zulu - rotazia
18.07.2008 11:08
Беше моментно състояние, но трябваше да му дам "живот", че иначе... нали знаеш...
Благодаря ти за коментара!
цитирай
3. fenris - за миг
18.07.2008 11:11
и моето сърце спря да бие, невероятно изпълнение!Поздравления! Наистина на тези състояния трябва да се дава излаз, а това е най-добрият начин! Браво!
цитирай
4. zulu - fenris
18.07.2008 11:17
Благодара ти за хубавите думи...
цитирай
5. анонимен - Невероятно написано но...........
18.07.2008 11:28
малко болезнено, защото според мен четейки това много хора могат да разпознаят себе си в лирическата персона живееща със заместители. Ако написаното от теб идва от душата ти аз съм сигурен, че ти знаеш каква е следващата крачка която трябва да направиш.
Не те познавам не зна на колко си години, не ти знам социалният статус, но знам едно ако те познавах нямаше да позволя да имам заместител.
Моите наи искрени поздрави. Невероятен изказ.
цитирай
6. zulu - анонимен
18.07.2008 11:38
благодаря за коментара. болезнено ми беше на душата като го писах... и да, знам какво трябва да направя...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zulu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 429888
Постинги: 113
Коментари: 1226
Гласове: 7586
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930