Ако очаквате да ви разкажа нещо пикантно, сбъркали сте постинга! Не че има нещо лошо да споделиш пред цял свят кой и как точно за последно те е довел до онова състояние, при което едни крещят, други плачат, трети хапят и дерат, но в крайна сметка всички са доволни и щастливи!

Аз просто исках да споделя за всички онези моменти, когато опиянена от красотата на едно стихотворение, прехласната от мъката, нежността и трепета на някой, съм изживяла нещо неземно, което мога да опиша само по един начин: „душевен оргазъм”. И много такива оргазми съм преживяла и си ги пазя приятно разпилени в широкообемната си душа, а в скапани дни, когато се затварям в себе си, все успявам да се спъна в някой от тях. И тогава пак разбирам, че животът е прекрасен!

Та така, преминавайки през годините, обичах, бях обичана, влюбена, разлюбена, но никога не ми се е случвало някой някога да ми напише стихотворение, е хайде стихче да е (като се замисля и куплетче ще свърши работа) и да ми го посвети! И нямам отговор защо все така се получаваше?! Сигурно е някоя черта я на лицето, я на характера, дето не вдъхва доверие у един поет! Но – минало, а за миналото – или добро или нищо! Помирила съм се с това мое минало! RIP минало мое незабравимо!!

Сега си живея удобно настанена в моето настояще, достатъчно габаритно да побере дребните радости, смехът на децата и обичта на приятелите, удобните връзки с удобните хора… Равно, ще кажете вие! Равно, ама колко хора дават мило и драго за такова „равно”!? Е, аз си ценя „равното” и му се наслаждавам по един мой си „равен” начин, като от време на време попадам на такива стихотворения, че почти всекидневно съм в „оргазъм”. Забелязала съм, че когато едно нещо започне да ти се случва по-често от обикновеното и ти си мислиш, че е съвпадение, трябва да знаеш, че е по-скоро предизвестие за нещо, което до последния момент не можеш точно да определиш, но когато те връхлети изневиделица като луда крава теле, всичко си идва по местата! Та чета си аз поезия напоследък по-често от обикновено, страдам и се радвам, обичам и мразя заедно с поетите, към които музата е била така благосклонна и достъпна като един „seven-eleven” за американците! Цъкам си аз от възторг и подхранвам душата си с нови и нови оргазми, като на моменти имам чуството, че направо се презапасявам (все пак съм израснала по соц-време)! И не знам как така от дума на дума тръгна един „разговор”, уж равен, монотонен и банален, с нормални лирически отклонения, до момента, в който не получих такова лирическо обяснение с едно от най-чуствено любовните, пулсиращи стихотворения, които те оставят без дъх от първата до последната дума и ти оглупял виеш срещу луната, защото си преизпълнен. Ако ви кажа, че не съм плакала, ще ви излъжа! Даже и приятелката ми плака като го прочете!  Та, думата ми беше за друго! Защо аз и защо сега?! Нямам отговор! Но имам въпроси! Кой каза, че живота е хубав, защото е равен?! Кой каза, че вече няма какво да ме учуди?! Кой каза, че удобните и изгодни връзки са единствените подходящи? Е, признавам си, че съм аз, ама какво от това?! Достатъчен е един оргазъм по никое време, който да превърне килията на душа ти във вълшебна гора, в която да се изгубиш, за да се намериш истински!

Moje da se kaje samo bravo na momi4eto(jenata) koqto v dne6no vreme polu4ava du6evni orgazmi ot krasivite ne6ta koito nqmat valuten izmeritel.

Mила , излизам в отпуск , уморена от разсъждения , констатации и успокоения , защото ти не го правиш по-зле от мене (извини ме за скромността) , сякаш една майка ни е раждала ( кефя се от това усещане , даже и да не мислиш като мен ) Страхотна си !

Милата си ти!!! Обикновено въпросите са едни и същи, но пътеките, по които ги търсим се различават..

Да , права си , нищо ново под сънцето и на западния фронт !

Първо се съгласявам с най-първото твърдение, на анонимния читател; после идвам да добавя, че едно време ми беше доста странно, като чух в "Москва не вярва на сълзи", че животът започвал на 40. Сега ми е доста ясно, че може да започва и да свършва много пъти, преди 40 или след (колкото и образно казано да е всичко). Важното е, че започването винаги е свързано с такива оргазми по никое време. Извини ме, ако излязох малко извън контекста. Харесва ми как пишеш:)