Тези дни живея и съществувам единствено заради и чрез електронната поща. Денонощието минава под знака на „Входящи: 0” и „Входящи: 1”. Всичко останало между два мейла е физическо оцеляване. В буквалния смисъл на думата. След като установих, че улиците не са безопасни за мен тези дни, тъй като всички хора и предмети безразборно разпилени по тях, съществуват единствено, за да се блъскат в мен и да ме спъват, сведох всички излизания до минимум. Като, например, извеждам кучето на разходка, или по-точно то разхожда мен. Аз му слагам каишката,  после то ме мъкне из парка, а аз просто подтичвам след него. Забелязала съм, че в моменти, когато не знаеш кой си и какво става с теб, е по-лесно да следваш стъпките на някой друг, па бил той и куче. А вчера между два мейла реших, че ще отскоча до пазара, защото това правят нормалните хора в събота. Та като изчаках да стане 4.00 следобед, когато жегата  в града е в разгара си, но пък практичната част от градското население е извън града и практично се плацика в прохладни естествени и изкуствени водоеми, поех дългия път към кварталния супермаркет. Знам, че имах списък в главата си от поне две-три крайно необходими покупки, които незнайно защо ми убягваха, но бях сигурна, че в прохладата на междурафтовото пространство всичко ще ми се изясни. Метнах се в „калинката”, защото тленното ми тяло ми напомни, че съдържанието на „Входящи: 1” сутринта и „Входящи: 1” на обед, трудно биха могли да се нарекат протеинова закуска и засищащ обяд. Което от своя старана ми напомня, че е крайно време да разлепя подсещащи надписи из апартамента „Изяж си закуската/обяда!”  Та, пазаруването с една дума се оказа едно следобедно фиаско, защото освен покупките от първа необходимост: паста за зъби, шоколад и бутилка „Хавана клуб”, се оказах собственик на камари продукти, удобно разположени в пет огромни торби, които едва затътрих до „калинката”, която досетливо бях паркирала на най-отдалеченото място.  То и в офиса през седмицата положението не беше по-розово, но вече приемам като нормално да ръфам молива вместо солетата, да си изхвърлям телефона в кошчето, вместо празната опаковка от солети, да отговарям с „Благодаря” на „Добро утро”, да си мърморя сама в средата на кухнята, защото съм забравила каква друга причина ме е отвела там, освен убиването на няколко минути между два мейла…

Но всичко това сякаш се случва на някой друг и е без особено значение, защото цялата нежност на света се намира на един мейл разстояние, защото „Входящи: 1” ден след ден ми разказва най-красивата приказка, само на мен, само за мен… и аз си припявам с радиото „One more love, I just wanna love more..”  и понятието „време” съществува само, за да отмерва минутите между  „Входящи: 0” и „Входящи: 1”.

Ха, „Входящи: 1”, изчезвам и се моля монитора и сърцето ми да издържат….

Благодаря ви, че бяхте с мен между тези два мейла… и до скоро!

и аз съм в това състояние в момента....и изненадващо за самата мен, чакам това "входящи:1"
Защото въпросното "1" във входящи го имах 5 години до себе си, а после реших, че сме се изчерпали...
Но тогава защо се усмихвам всеки път широко, след като видя поредния уж приятелски мейл? И препрочитам няколкото реда поне десетина пъти...

неведоми са пътищата на сърцето, а??!! аз не само препрочитам, а направо ги наизустявам и шептя като молитви!

честно казано, не зная...не зная дали е носталгия по хубавото минало + самотата или е нещо повече...но то времето ще си покаже :)

Познато усещане:) Дано Входящите са по-близо до теб скоро, че да можеш да се повъзвърнеш...поне към яденето:)))))Не че аз съм човекът, който трябва да го казва след безсънните дни и нощи....:Р

и хубаво.
Я погледни да не е дощло вече входящи 1?

няколко за този час... ;))

щях да ти пратя картичка

znaete li kolko dobre se chuvstvam,sega,kogato nikoi ne me tarsi ....pak i na men ne mi se zanimava sas tozi narkotik.

И аз бях така. При мен обаче не бяха мейли, а смс-и. Но тръпката е една и съща предполагам ...

наистина е много голяма.
четеш по няколко пъти. после си ги пазиш и си ги прочиташ от време на време и накрая ги изтриваш. И след това остава само спомена :-(
но сега се забавлявай и не забравяй да ядеш!!!

Ha,you'r beautiful girl!

Злоупотреба с името ми!

и мисля, че не само в този постинг!!!

странно. Не знам за какво става въпрос изобщо :) Никога не пиша анонимно аз.

И аз чакам своите Входящи:1, макар да знам че е безсмислено.Направо настръхнах цялата-сякаш аз разказах тази история. Пожелавам ти прекрасен ден! Благодаря ти!

Познато чувство и е толкова вълшебно. Само, че при мен трябва да са 9. Имам някъде седем неотворени останали от годините насам и не ми се пипат. Свикнал съм празна ли ми е пощата да виждам 8. Видя ли от 9 нагоре, значи имам поща. И ако съм очаквал дълго писмо и видя 9 и си помисля, че е то и отворя и ме посрещне оферта за увеличаване на члена....Леле, иде ми да убия някой спамър:))))))

радвам се, че ти е вълшебно! :))))

Вълшебно е, наистина това очакване:)))

;))