Лято е и каквото и да си говорим, не само мъжките погледи стават по-палави!!Защото докато пристъпваме бавно и грациозно потракваме на високите си токчета, и въпреки високо вдигната си брадичка, погледът ни опипва не само неравностите на тротоара, но и представителите на мъжкия пол. Така де, и ние имаме очи!! В повечето случаи им хвърляме по един пренебрежително-премрежен взор, особено ако ни се стори, че погледите им са твърде „разсъбличащи” и настойчиво мазни. И забравяме, че един такъв поглед е повече от комплимент, той си е живо признание за начина, по който изглеждаме. Защото те, нашите български мъже, са големи „мъжаги” и словесните комплименти не ги тачат особено, за да не станат смешни! Но означава ли това, че иначе не са същите като нас!? Измъчени от очакванията на жените да са хем умни, хем забавни, хем с бизнес, който ще осигури материалното благополучие на нежното създание, благоволило да се облегне на неговото мъжко рамо. А ние, търсейки решение на дилемата да бъдем „мъжки” момичета или кукли „барбита”, на моменти забравяме, че и те „души” носят! Не ви ли прави впечатление, че тук в блога, част от тези мъже са написали едни от най-красивите и нежни стихове и разкази за техните музи! Понякога сълзливо наранени, като нас, понякога екзалтирано откровени, но истински! Те, нашите български мъже! Нашите бащи, братя, синове, любими! Те, които осмислят емоционално дните и нощите ни! Те, които ни докарват до сълзи с момчешките си глупости и инат! Те, които разбират от всичко и тяхното мнение винаги е най-правилното! Те, които знаят без да се замислят на коя страна се развива болтчето, но не винаги знаят кога да те прегърнат без повод. Те, нашите български мъже, които до един играят футбол като Дрогба, Роналдиньо и компания, карат като Шумахер и винаги, ама винаги са имали гаджета поне от класата на онези високите, русите, дългокраките с голееемите очи! Те, нашите български мъже, които могат да пият в делник и празник, така че да засрамят всеки руснак, да пеят македонски песни, докато не падне мазилката, да ти рецитират Омар Хаям, игриво намигайки, а после да кусат шкембе чорба без да им пука за изтънчената ти натура! А ние през това време си боцкаме от салатката и прокарваме с фрешче, за да можем на сутринта да си ги приберем!
Та думата ми беше, защо не обявим примирие!? Защо с лошо?! Знам, че не са идеални, ама и ние не сме! Защо просто да не се усмихваме и да си ги обичаме?! Поводи за спорове има много, но да намерим причините, заради които ги обичаме! Поне през лятото, пък ако не излезе нищо – имаме на разположение дългата и студена зима да им покажем „къде зимуват раците”! J)
P.S. Не, не съм влюбена и, не, нямам розови очила!
07.07.2008 22:01
07.07.2008 22:53
07.07.2008 23:20
Безспорен факт е, че няма хора без недостатъци, но, по дяволите, често в тях е очарованието на човек.
Отдавна спрях да казвам "Обичам те, въпреки...", сега е "Обичам те, защото.." и тук не следват един куп суперлативи. :)
Още веднъж поздрави за свежия пост! :)
Бъдете истински!
в българия, естествено, българките се оплакват от българите - комплексари били, простаци... така че е освежаващо да се чуе и обратното мнение :-)
поздравления за което!
мъжете са си мъже навсякъде по света, това мога да ви кажа.
08.07.2008 13:35
Браво, момиче!
Аз- на моята преклонна възраст( за любопитните- към 50), смея най-отговорно да твърдя, че отдавна не бях чела нещо толкова свежо и истинско! Много, много истини има в твоя пост, за което те поздравявам! Дано и други жени го прочетат, размисят и осъзнаят! Как наистина сами си тровим и усложняваме живота!
24.10.2008 19:33
2. Много любимо...
3. Нещо, което препрочитам редовно
4. Нашепнато...
5. Ще ви остави без думи!
6. Момичето с нежна душа
7. Едно от имената на поезията...
8. Мъдрецът
9. Неповторимият
10. Вълчо
11. Още любима поезия
12. Самодивски стихове
13. Много любими разкази!!!!
14. Звездите падаха като кошути
15. Баба ми, Гъркинята
16. Мръсна софийска история
17. Цвят лилав
18. Детелините на Фабула
19. Хензелски разказва...
20. светът е прекрасен!!
21. Моята Парола