Сутрин съм толкова неадекватна, че ми иде сама себе си да ударя по главата, но обикновено успявам да се блъсна поне няколко пъти, така че не ми се налага.

Та ето и тази сутрин – то гърми, тресе се всичко, а аз си помислих, че хубава гръмотевична буря се разиграва, докато слънцето изгрява на безоблачното небе…. И пак си заспах спокойно… Следващите топовни поздрави от старите военни складове ги посрещнах на крак, в смисъл на дивана, с чаша кафе, разфокусиран поглед зареян към телевизора (ползвам го сутрин без звук, за да не ме дразнят), поклащайки се къде от ниското кръвно, къде от сутрешния сет на радио Нова. Усещах обаче, че нещо не е наред – късогледият ми поглед сканира картинките по тв-то, тревога лъхаше от лицето на водещата, надпис се изнизваше като мокра връв в долната част на екрана, та едва успях да хвана края на някаква „…ситуацията в София тази сутрин…” Нали съм с късмет, успях да хвана кулминацията на истерията: „затворете прозорците… мокри кърпи… черен облак пълзи към центъра на София… може да се наложи евакуация”… Е, викам си, няма що, цяла година не гледам телевизия и сега гледай какво става… „Кризата” си имаше и добри страни: мога да пия по-дълго време кафе и да си приготвям багажа за евакуация и никакво ходене на работа (офиса е в центъра накъдето пълзи страхотията)!!! И не знам защо така, ама винаги като видиш добрата страна на нещата, някоя кофти подробност вземе та изпълзи от някой килер… Изведнъж се сетих, че този апокалипсис ще го посрещна САМА (с детето, ама то е с мен)! Защо ми трябваше да се развеждам?! Никога не уцелвам момента – поне да бях изчакала, пък ако е писано да оцелеем, моля, развеждай си се!!! Но понеже това е факт, не си заслужаваше да му се обръща повече внимание! Та, освен гласовете на загрижените новинари, потръпващи от вкуса на така завихрилата се форс мажорна ситуация, ми се стори някак тихичко вкъщи! Нещо липсваше, бях сигурна… А, да – ами телефонът мълчи! Не трябваше ли всички мъже, които познавам да прегреят телефона ми от загриженост за моята безопасност и да предложат план за действие, евакуация, емиграция…по суша, въздух и вода! Сетих се, че единия си вее раницата на морето и сигурно не чува как Бареков си дере гласа човека от Русе и съм абсолютно сигурна, че го чуват в Шабла и без телевизор?! Други един-двама май нещо имаха като приятелки с деца или нещо подобно (не съм любопитна), но все пак – поне от кумова срама… Единият пък нещо ми се загуби от полезрението тези дни, та се бях притеснила да не е… нали се сещате – жеги, на възраст е… да не дава Господ!! Но при такива обстоятелства където и да е, би трябвало да звънне! И както подсмърчайки, умилена от собствената си безпомощност, но решена да посрещна съдбата си в центъра на София, телефонът звънна!! Е, това ще да е майка ми, си викам! Сега ще започне и тя с кърпи, прозорци и други кризисни аксесоари! Но, не! Изненада! Обади се Той! С хрипкаво-бодър глас ми пожела добро утро, а аз реших да не се правя на лигла, така че не ревнах! Всичко друго са подробности, в които няма да ви въвличам, но един въпрос ме тормози, та помагайте, моля!

Чудех се, дали не е по-добре да се омъжа пак?! Ами ако има още складове за гърмене??

правилният въпрос е : а защо не?

Разведена съм тоже и постоянно си го задавам този въпрос. Странно, че днес точно не съм се питала....:)))))

не че и така е зле!! :)))

има страхотни мъже за вас! Я излезте и се поразходете по улиците, ще видите поне десет, ако гледате внимателно!;|) А някой може и да ви подаде ръка в тролея!

прав си, така е!!! но понякога многото избор те оставя без избор!! :))

многото мислене те оставя без избор!В тези случаи се действа инстинктивно!Успех ти пожелавам!

Усещах обаче, че нещо не е наред – късогледият ми поглед сканира картинките по тв-то, тревога лъхаше от лицето на водещата, надпис се изнизваше като мокра връв в долната част на екрана, та едва успях да хвана края на някаква „…ситуацията в София тази сутрин…” Нали съм с късмет, успях да хвана кулминацията на истерията: „затворете прозорците… мокри кърпи… черен облак пълзи към центъра на София… може да се наложи евакуация”… Е, викам си, няма що, цяла година не гледам телевизия и сега гледай какво става…

ehej - aма ти направо си достойна да си направя една книга с бисери и да вкарам твоите в нея :)

Имам още хляб да ям до книгата с бисери!!! :)))